25 Ноември 2020
Днес 127 новини

SOFIX:

BGBX40:

BGREIT:

BGTR30:

CGIX:

CHF
0.0000
JPY
0.0000
GBP
0.0000
USD
0.0000

b2b Newsletter

Валутен калкулатор


Количество
От
в 
Следвай ни: Следвай ни в Twitter Харесай ни в Facebook

Проф. Владимир Чуков: Турция и Русия играят политически пинг-понг в нашия регион

Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети.През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.

 

 

Професор Чуков, ситуацията в Нагорни Карабах ескалира през последния месец. Ще има ли конфликт между Русия и Турция там?

Сблъскването не винаги е военно, а че има дипломатическо и политическо, то е факт. Просто нещата ескалираха. Вече приблизително 1 месец, от 27 септември до ден днешен, ние виждаме безпрецедентни действия. Приблизително 1/3 от територията на Нагорни Карабах вече е в ръцете на азерската армия с много плътната подкрепа на Турция. Според мен това, което става в тази част, е разпалване на един стар конфликт, само че с нови играчи, с нови настроения, с нови аспеки и Ердоган според мен преиграва. Заявката, че те ще подкрепят азерската войска на всяка цена, каквото и да стане, това е малко показване на мускули на Русия. Усещам едно мъркане от страна на Москва, като, забележете, съвсем скоро Елена Сабонина, представителка на фамозния институт Риси, каза: „Това са наши 2 бивши републики. Когато техните лидери дойдат в Москва, техните лидери говорят на нашия език. Тоест Русия в момента възприема цялата ситуация, цялата ескалация от това, че е Ердоган се е намесил, като влизане в техния дом, което само по себе си няма как да не се отрази в един момент. Нека да кажем: настъплението на азерската армия е безпрецедентно – по-добре въоръжена, нещо повече – през 1995 г. имаше Резолюция на Съвета за сигурност, по силата на който Нагорни Карабах е част е от Азербайджан. Но имаше много интересни хипотези, ако погледнем къде се намират военните действия. Те се намират в южната част на Нагорни Карабах, която е в съседство на една тънка арменкса ивица, която е законната територия на република Армения. От другата страна пък е Нахичиван, а той пък има 7 километра граница с Турция. Да припомня – Азърбайджцан и Турция нямат пряка сухопътна граница, тоест ако се следва тази логика, ние наистина ще станем свидетели на безпрецедентна ескалация, ако Турция е решила да прави обща граница между Азърбайджан и Турция. Тоест със сигурност ще се стигне до много по-остри сблъсъци с Русия.

Днес в ерата на нови комуникации и нови политически и военни реалности, кой има по-добри шансове да надделее в посткомунистическото пространство – Турция или Русия?

И една има своите инструменти, и другата също. Нека да кажем следното – виждаме подобен тип борба в Централна Азия, понеже ми казвате в това постсъветско пространство, което между другото е нарочено да бъде „тюркско”. Да припомня – през 2013 г. е създаден така нареченият Тюркски съвет – това са държавите, които говорят така наречените тюркски езици. Там е Казахстан, Туркменистан, Узбекистан. Искам да Ви кажа, че Турция и Русия водят огромна битка – икономическа, дипломатическа, културна, социална и дано да не стане и военна на територията на тези постсъветски републики. Пак искам да кажа – това са петте централноазиатски републики, но това е и Задкафказието.

Бих добавил и още нещо. Преди няколко дни имаше едно много интересно интервю на един водещ ирански политолог, който каза, че Армения и Азърбайджан – това са 2 народа, които са се отцепили от Сасанидска Персия, тоест персите също ги гледат като част от тяхното пространство, допълвайки една много интересна теза на главния редфактор на вестника Йени Шафак, партийният вестник на Ердоган, който казва, че не трябва да се допуска сблъсък между Руската, Персийската и Османската империя. Това е възелът, в който 3 бивши метрополии се сблъскват за своите интереси.

Докъде стигнаха отношенията между Русия и Турция в Сирия? И изобщо какво се случва на сирийска територия – водят ли се все още сражения или ситуацията се успокои?

Сраженията там са по-скоро локални. В една от провинциите Идлиб, която е под контрола на Турция, по-голямата част, тя съвсем наскоро трябваше да се оттегли от най-южната си военна точка. Съгласно споразумението от Сочи, 2018 г. Идлиб трябваше да бъде разделен между Русия, Рурция и Иран. Вследствие на сраженията от 2018 и 2019 г. тази най-южна точка, която дори не е в Идлиб, а в Хама, беше обсадена. Една година те просто трябваше да живеят обсадени от сирийската армия и от руски войски. В знак на добра воля се разбра, че руснаците са тези, които са допускали продоволствията на турските войници и буквално преди няколко дни тази турска точка буквално се евакуира. Но какво се оказа? Буквално преди седмица турците направиха нова турска точка, тоест те се оттеглиха от Сочи, за да могат да пренапишат споразумението от Москва, в което Турция и Русия много ясно си разделиха територията на Идлиб. Идлиб е около 4% от територията на Сирия, около 3 милиона са вече жителите там. Забележете обаче – турският контингент в най-северните части е 14 хиляди човека, с няколко хиляди тежки оръжия. Така наречената сирийска свободна или национална армия – протурските сирийски части – те са някъде около 50 хиляди на територията на Идлиб. Трябва обаче да кажа, че има една крайна, радикална групировка, която е извън споразумението между Турция и Русия и в момента е обект на бомбардировка от страна на руската авиация. Интересно е, че „Фронтът Нусра“, около 25 хиляди човека, е буквално ангажиран с борба срещу крайните радикали, които не признават споразумението от Москва. Което подсказва само по себе си, че Анкара е тази, която командва както сирийската национална армия, така и „Фронт Нусра“, която също задкулисно изпраща свои хора, тоест джихадисти там, където им дадат добри заплати от страна на Турция.

Либия е друга конфликтна точка и през последните месеци там също имаше сериозни проблеми. Има ли начинът конфликтът в Либия да бъде разрешен?

Там нещата след юни месец тръгнаха в една относително позитивна посока, защото там няма груби, директни военни стълкновения. Защо от юни месец? Мисля си, че там се намеси Египет. Египет беше държавата, която много ясно показа червен картон на Турция. Има една демаркационна линия – Сирт ал Джофра. Сирт – това е градът, в който е роден Кадафи и той е най-западният град от т. нар. Нефтен полумесец, който всъщност отключва голямата нефтена каса на Либия. Там са войските на Хафтар. Египет счита, че ако тази линия бъде прекосена от либийско-турските части – тези, които в момента са в Триполи, това означава пряка заплаха за египетската национална сигурност. Частите, милициите, които управляват в Триполи, са много близо до „Мюсюлманските братя“, либийските „Мюсюлмански братя“, а знаете, че от 2013 г. „Мюсюлманските братя“ са обявени за терористична организация. Тоест те заплашват директно Египет. Юни месец бяха едни много ключови бомбардировки на една стратегическа военновъздушна база – положение, в което до този момент турската арммия не е била. Либийската армия от Триполи, която е подкрепена с турските дронове, съветници, /претърпя/ тотален разгром – около 80% и това ги накара да спрат.

Нека кажем обаче многото фактори, които са замесени там. От страна на Хафтар – от страна на тези, които са против Турция – са Египет, ОАЕ, Саудитска Арабия, Франция, Русия. На такъв фронт Турция няма как да устои, така че от юни месец досега наблюдаваме преговори на няколко места – Берлин, Хургада, Женева, Мароко, Кайро. В момента се прави бъдещата архитектура на Либия – какво ще бъде адфминистративното разделение, кои ще заемат съответните постове, как да бъдат справедливо разпределени. Това, което ми направи впечатление преди 4 дена е, че в южните части на Либия искаха възпоменаването на годишнина от убийството на Муамар Кадафи, тоест в момента сирийците, които са про- Муамар Кадафи, не се афишират, но такива има и аз мисля, че в момента, в който се проведат избори, те вероятно ще изпълнят своята закана да издигнат Сейф Ал-Ислаам като кандидат за президент. Така че там нещата в момента се замесват, не е много ясно кой, къде, как и защо, но според наблюдатели след 3 ноември – американските избори, след като се види кой ще бъде американският президент, вероятно ще имаме още по-сериозни крачки в посока на преструктуриране, прегрупиране и най-вече посочване на датата на бъдещите парламентарни и президентски избори.

Имате ли чувството, че двете евразийски империи Русия и Турция както преди 100 години, така и сега са в непрекъснат сблъсък за евразийските региони? Кой има по-голяма международна подкрепа и кой е по-силен?

Нека започнем отзад напред. От военна гледна точка мисля, че въпросът е риторичен. Турската армия е 11-а в света, според американските независими критерии, докато руската е втора. Между другото България лека по лека започва да отлепя от едно крайно непрестижно място, на което беше преди около 2 години – 68-о място. Бяхме след сирийската, след йеменската армия преди 2 години, а сега сме около 20 места нагоре. Но като цяло двете империи се опитват да възстановят своето влияние върху бившите си колонии и оттам се получават тези пресечни точни. Така се получи и сблъсъкът между Франция и Турция, защото Турция се опита да навлезе в постколониалното пространство на Франция, говоря за Западна, Централна Африка, говоря за Сирия, и от там се получиха тези сблъсъци.

Между Турция и Русия взаимоотношението е малко по-специфично, защото Русия се опитва да противодейства не само на Турция, но и на НАТО, където Турция е много важен член, бидейки най-южният фланг на организацията. Заради това те се опитват да я ухажват. Съвсем наскоро в Русия споменаха „Турция е стратегически партньор”, но не и стратегически съюзник. Тоест в зависимост от отделните конфликтни точки. Ето, в Карабах Русия смята, че това е нейното „вкъщи” и Ердоган няма какво да прави вътре, те ще бъдат безкомпромисни в момента, в който стъпят на арменска територия. Друга е ситуацията обаче в Сирия – там е крачка напред, две назад – балансиране, докато в Либия, която е много по-далече както от Русия, така и от Турция, нещата са по-силно преплетени, тъй като се намесват регионални сили от типа на Египет.

Турция, колкото и да е мощна, колкото и армията й да е силна, тя не може да се бори на 6 или 7 фронта: Нагорни Карабах, най-горещият фронт към момента, такъв има обаче и в Северен Ирак, Северна Сирия, Източното Средиземноморие. Вчера е имало инцидент между турския кораб „Реис Оруч“ и една гръцка фрегата. Гърците от своя страна за пореден път през декември ще поставят въпроса за ембарго на ЕС срещу Турция – нещо, което не мина буквално преди няколко дена, защото 5 държави се противопоставиха по различни причини. Това също е един фронт и то много сериозен морски фронт. Либия – още един фронт. Наблюдавайки обаче ситуацуията в Карабах и в Либия, мога да кажа, че се вижда най-пряката им зависимост. По времето на големите битки в Либия, през месец юни, арменците бяха тези, които атакуваха позициите на азерите. Това беше руска история, за да могат да отвлекат вниманието на турците. Сега е точно обратното – азеро-турска атака срещу арменците, за да могат да абсорбират част от вниманието на Русия и да го насочат към този фронт.

Ще завърша с това, което винаги съм казвал: Русия и Турция са като двама играчи, играещи на пинг-понг – понякога си подават топката, но понякога и я забиват, а знаете, че когато има забиване, със сигурност някой губи. Така че това е един интересен кръг, който, за съжаление, е и много близо до България.

Материалът Проф. Владимир Чуков: Турция и Русия играят политически пинг-понг в нашия регион е публикуван за пръв път на EkipNews.com - Новини и коментари.

 

 


econ.bg | 25 Ноември 2020

Премахването на карантината и облекчаването на ограничителните мерки в Гърция на 1 декември изглежда все ...


 

econ.bg | 25 Ноември 2020

Пандемията от коронавирус продължава да надвисва върху икономическото възстановяване на еврозоната, а ...


 

econ.bg | 25 Ноември 2020

В Обединеното кралство се споразумяха за облекчаване на ограниченията срещу COVID-19 за Коледа, съобщи ...


 

econ.bg | 25 Ноември 2020

Решаващи дни настъпват в преговорите с Великобритания за търговско споразумение и днес не може да се каже, ...


 

econ.bg | 25 Ноември 2020

Франция ще започне да облекчава строгите мерки, въведени заради коронавируса. Очаква се до Коледа да отворят ...


 

econ.bg | 25 Ноември 2020

Учени от университета в Линей в Швеция са изчислили, че преди пандемията на коронавируса, около 50% от ...


 

econ.bg | 25 Ноември 2020

Мерките се въвеждат за 3 седмици, след което ще бъдат постепенно рзхлабени, а държавата ще подпомогне ...


 

econ.bg | 25 Ноември 2020

От понеделник работниците от фирмите, които три седмици ще бъдат затворени заради новите по-строги мерки, ще ...


 

econ.bg | 25 Ноември 2020

"За да върви икономиката, трябва да имаме здрави хора. Сектор търговия остава изцяло отворен", това заяви ...


 

econ.bg | 25 Ноември 2020

Фондът на фондовете (ФнФ) улеснява условията за микрокредити за стартиращи и социални предприятия. Целта е ...


 
Начало

Времето

София
°
Пловдив
°
Бургас
°
Варна
°

Петрол цени - в реално време

  Последна
Цена
Промяна
днес
Промяна
в %
Сорт Брент $ 0
Лек петрол (NYM) $ 0
Още  »