02 Декември 2020
Днес 136 новини

SOFIX:

BGBX40:

BGREIT:

BGTR30:

CGIX:

CHF
0.0000
JPY
0.0000
GBP
0.0000
USD
0.0000

b2b Newsletter

Валутен калкулатор


Количество
От
в 
Следвай ни: Следвай ни в Twitter Харесай ни в Facebook

Любомир Дацов: Бюджетът на ГЕРБ преследва политически ползи, а не икономическа стабилност

Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по фискалните въпроси на министъра на финансите. Заместник-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски“ и „Станишев“. Той е ръководил изработването на всички държавни бюджети от 2001 до 2009 г., а между 1992 и 2000 година е бил част от екипа, който подготвя бюджета.

Г-н Дацов, министерство на финансите обяви параметрите на Бюджет 2021. Какъв е първият Ви коментар?

В този бюджет има много изненади. Бюджетът, в края на краищата, е преди всичко политика. Това, което мога да кажа, е, че вместо повишеното харчене можеха просто да намалят данъците – щеше да е по-голяма ползата. Това, което предвиждат да се случи до края на годината и това, което предвиждат за следващата година, е на принципа „дайте да дадем“. Това, което показват графиките за малко по-различен в няколко определени сектора, вижда, че не може да бъде направено друго определение, освен „трябва да останем на власт на всяка цена, пък ще му мислим след 2021 година“.

Смятате ли, че този бюджет е адекватен в ситуацията на коронакриза?

Това е многопластов въпрос. Все още се запознаваме с проекта, но ако сравняваме това, което е предвидено за 2021 година, с 2019, която беше много добра от гледна точка на бюджета /богати разходи, икономиката беше добре/, имаше също здраво раздаване на пари. Размерът на разходите спрямо БВП скочи с близо 2% спрямо 2018 година. Т.е. спрямо 2019 г., която може да бъде наречена година на фискална експанзия по отношение на големината на разходите, за 2020 година са планирани разходите за администрация да нараснат с едни близо 37% спрямо 2019, разходите за образование – с 25%, за здравеопазване – с 19,5%, социалното осигуряване и грижите са 30%, икономическите дейности са близо 2,6% и т. н.

БВП за следващата година спрямо 2019 година ще се промени номинално, а не реално, с инфлацията и всичко останало, с 4%. Тук идва големият проблем в рамките на преструктуриране на разходите. Тази година има стотици милиони, които се дават, защото някой е правил едни разходи през годината, без да са планирани и сега трябва да му се разплатят. Или пък друг пък е сключвал договори за много милиони, авансово, които не са били осигурени. Например за строителството на пътищата. И се чудиш какъв е точно законът в България и дали случайно не забраняваше това да се прави? И ако някой не е спазвал закона, защо трябва да му се размине по този начин и ние да утвърдим тези разходи. Но знаем, че законът за публичните финанси е нарушен, защото се планира тази година разходите да надхвърлят 40% от БВП, а догодина да станат близо 42%. Въпреки че там има предвиден текст за извънредни обстоятелства, разходите за които претендират, че са за борба с Ковид не са чак такава голяма сума, а всъщност големият проблем и експанзията е даването и правенето на разходи, които нямат нищо общо нито с кризата, нито с подпомагането на бизнеса. Просто са харчене на пари и допълнителни пари в определени фирми, наливане в определени социални групи. Възникват много въпроси. Политика, в която има нарастване на отделните сектори с до 30% спрямо общи изменения от 4% на БВП спрямо 2019 едва ли е най-разумното нещо.

Те за сметка на други сектори ли са, за сметка на дълг?

То е ясно, то е основно за сметка на дълг. Дефицитът, който е предвиден е близо 5 милиарда тази година и малко под 5 милиарда за следващата и то допусканията, които са работили общо взето са добри. Става въпрос, че няма някакви големи отклонения. Приблизително например очаква се спрямо 2019 година някъде общо около 820 милиона по-малко да бъдат приходите и помощите. В същото време имаме близо 3 милиарда повече разходи спрямо 2019 година. От гледна точка на търсенето на някакво обяснение какво точно се случва и защо се случва по този начин е ако погледнете това, което беше планирано за 2020 година и това, което се очаква да бъде изпълнено. Близо 3 милиарда и 600 милиона по-малко ще бъдат приходите, спрямо планираните в консолидираната програма. А в същото време спрямо тази същата консолидирана програма имаме 1 милиард 335 милиона и 800 хиляди лева общо повече разходи, а ако погледнете текущите разходи – те са с близо 2 милиарда над планираното в бюджета. Общо взето всички тези мерки, които са с Ковид и към момента са някъде 700-800 милиона т.е видимо имаме фискална експанзия и нарушаване на благоразумието. Ако влезем детайлно в самите мерки виждаш как много малка част от тези неща, на които им е прикачен етикет, че са за борба с Ковид имат нещо общо. В тази обстановка би било благоразумно, след като има големи спестявания на планираните разходи една част от тези пари да бяха спестени, а други да бяха преструктурирани т.е можеше ефектът от мерките, одобрени за борба с Ковид да бъде частично поделен.

Това е въпрос на мислене. Факт е, че добрата структура на бюджета от предишните години позволява да има фискално пространство, така, че да бъдат поети всичките тези негативни ефекти от Ковид и няма смисъл да се прави дълг и да се товари бюджета. Още повече, че голяма част от мерките са съмнителни като ефект от гледна точка на принос към икономиката, към стабилизация и т.н Големите разходи всъщност са свързани със системи, които нямат нищо общо с кризата- увеличението на пенсиите, социално подпомагане на определени категории хора, нещата, които са в администрацията като цяло, военните разходи, пък и полицейските, разходите за системата на образованието…От няколко години изсипваме пари, без те да са обвързани с резултати, изисквания и т.н Един подход, които мислехме, че е забравен, но устойчиво се върви в тази посока и виждаме, че втора-трета година разлика в резултатите няма. Явно системата има нужда да бъде пипната и по друг начин, а не с акцент само доходът. Защото доходите те са важни, важно е да се покаже, че образованието е приоритет, само,че като се дават пари, да се дават така, че да има ефект. Да не говорим пък за махането на подоходните критерии при помощите за деца. Ами вместо някой да ми дава помощи по-добре да ми намали данъците. Да напомним само, че с два процентни пункта бяха вдигнати данъците върху труда с осигурителните вноски. Вярно, че това стабилизира бюджета, но ако се погледне с колко процента се надуват пенсиите при този спад на БВП пак се дестабилизира фондът, независимо от вдигнатите вноски. А едно намаляване на ръста на пенсиите би намалило разходите за труд, това би помогнало много повече на икономиката. Това би довело и до по-дългосрочна стабилност на пенсионния фонд от гледна точка на нивата, които се получават и ще има по-конкурентна икономика в бъдеще, отколкото чисто административно това, което се прави в този сектор. Би било по-добре на всичките да бяха намалили с между 1 и 2% ДДС-то ако искат наистина действително да помогнат и да стимулират вътрешното потребление. Тогава щеше да се получи този „ефект на дефицита”, но щеше да достигне директно през хората, нямаше да има посредник държавата с всичките съмнения с оглед на обстановката и с ефективността на мерките и механизмите.

При това положение можем ли да кажем, че прозира някаква тенденция да се мисли повече за пенсионерите, които гласуват повече, отколкото за младите хора и тяхното развитие? Има ли такъв политически момент?

То е ясно, че в почти всичко има. Първо- парите са разделение на две големи групи и отиват в един тесен брой фирми, особено в пътното строителство с извинението, че били направени разходи, които не били планирани или пък били сключени договори, които не били осигурени. Това е едното направление. И другото е – като цяло администрацията плюс пенсионната сфера и то не всички пенсионери, а нарастването е основно в по-ниските слоеве. При пенсиите това е задълбочаване на проблемите във Фонда, а не стабилизация. Целият проблем на пенсионната ни система е дългосрочен и е свързан с това, че общо взето броят на работещите спрямо броя на пенсионерите е много малък. Дори в Европа съотношението е над 2 т.е между двама и трима работещи осигуряват един пенсионер, затова може да има нормални пенсии. Докато в България с тази демография, която съществува в момента, каквито и трикове да бъдат правени те общо взето имат ограничители. И по време на криза вместо да се облекчава икономиката и да се даде един по-висок стимул – Бюджетът е насочен към тези две групи. Една огромна маса е адресирана за социални мерки и другата, която Ви казах е за извършване на разплащания, които не е ясно защо са направени.

В Бюджет 2021 е заложен дефицит от 3,9% от БВП и възможност за теглене на нов дълг от 4,5 милиарда лева. Ще може ли да се удържи тази граница?

Това, което се вижда, че очакваното изпълнение на бюджета показва близо 5 милиарда дефицит за тази година, което също е много голяма въпросителна. Какво налага тези супер харчения, защото към миналия месец все още бюджетът беше с 1 милиард превишение. Няма голяма логика в това, което се случва. Друг е въпросът дали ще се получи точно тази картина. За следващата година пак са предвидени близо 5 милиарда.

Споделяте ли твърденията, че това е един популистки бюджет?

Аз не бих използвал думата популистки. Защото обикновено популизмът е говорене, без да го реализираш. Аз мисля, че идеята е да си купиш подкрепа в случая тъй като пак казвам икономиката, която стои зад бюджета не е толкава свързана с преодоляването на последствията от Ковид. В случая няма популизъм, има доста точно мерене от гледна точка на очаквания и резултати, само, че политически, а не икономически. Ако погледнете какво се случва в Бюджета между 40% и 60% от икономическия растеж на БВП се очаква да дойдат вследствие на фискалната експанзия, която прави правителството.

Материалът Любомир Дацов: Бюджетът на ГЕРБ преследва политически ползи, а не икономическа стабилност е публикуван за пръв път на EkipNews.com - Новини и коментари.

 

 


econ.bg | 02 Декември 2020

Постигната е принципна договорка с превозвачите и турските власти за изграждането на още едно трасе за ...


 

econ.bg | 02 Декември 2020

Дребномащабният риболов в Черно море се обособява като специфична стопанска дейност. Това стана възможно ...


 

econ.bg | 02 Декември 2020

Франция ще засили граничния контрол с Швейцария и Испания, заяви премиерът на страната Жан Кастекс. ...


 

econ.bg | 02 Декември 2020

Производителите и доставчиците на храни във Великобритания предупредиха за недостиг на храна, с който ...


 

econ.bg | 02 Декември 2020

Хотел „Аргос“ в Кападокия, разположен в долината Гьореме и включен в списъка на ЮНЕСКО, събра изключителна ...


 

econ.bg | 02 Декември 2020

Всички земеделски производители, кандидатствали по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци и ...


 

econ.bg | 02 Декември 2020

Идната година България ще разполага с 804 млн. лева от инструмента REACT-EU за справяне с последиците от ...


 

econ.bg | 02 Декември 2020

Испания ще трябва да изчака поне до 2023 г., за да стигне до осезаемо и стабилно икономическо възстановяване и ...


 

econ.bg | 02 Декември 2020

В Англия, съставна част от Обединеното кралство, влезе в сила тристепенна система от локални карантинни ...


 

econ.bg | 02 Декември 2020

Електроразпределение Юг (част от EVN) достави нова специализирана техника по места за клиентските ...


 

Още Финанси:

Начало

Времето

София
°
Пловдив
°
Бургас
°
Варна
°

Петрол цени - в реално време

  Последна
Цена
Промяна
днес
Промяна
в %
Сорт Брент $ 0
Лек петрол (NYM) $ 0
Още  »