Архитектурно-строителният бранш предлага 7 приоритета за устойчивото развитие на сектора
Разработен е предварителен проект на кодекс, който да обедини ключовите законови регламенти в отрасъла
 
Координационният съвет на браншовите организации в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството предлага 7 ключови приоритета за устойчивото развитие на сектора, както и конкретни политики и мерки за постигането им. Предложенията са резултат от продължителен процес на анализ и диалог между професионалните организации. Идеите за развитието на отрасъла бяха представени на съвместна пресконференция на седемте браншови сдружения, които формират Координационния съвет.
 
„Браншът е единодушен, че е дошло време за радикална промяна на законодателството в сектора, която да намали административната тежест, да ограничи корупционните практики и да облекчи инвестиционния процес. Надяваме се, че политиката на промяна, заявена от новото правителство, ще припознае предложенията ни като възможност за качествена реформа в строително-инвестиционния сектор. Важно е държавните институции и бранша да работят заедно за постигането на качествена градска среда“, коментира председателят на Координационния съвет проф. арх. Борислав Борисов.
 
Приоритет 1: Интегриране и оптимизиране на ключовите нормативни документи в сектора
 
По инициатива на Координационният съвет е разработен предварителен проект на кодекс, който обединява темите на основните законови норми в сектора (Закон за регионалното развитие (ЗРР), Закон за устройство на територията (ЗУТ), Закон за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) и Закон за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК)). Целта е синхронизиране и интегриране на нормативна уредба на базата на единни принципи и терминология. По този начин ще бъдат разрешени дългогодишните проблеми, свързани с постоянните промени в ЗУТ и наличието на разнопосочни регламенти в нормативните документи в сектора. Предстои проектът да бъде подложен на широко професионално и гражданско обсъждане, след което да бъде внесен за разглеждане в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
 
 
Приоритет 2: Намаляване на административната тежест и сложните процедури
 
В момента процедурите по изменения, съгласуване и одобряване на общи и подробни устройствени планове, както и издаването на разрешения за строеж са тромави и продължителни, тъй като се изисква съгласуване и одобрение от множество институции. Необходима е оптимизация на процеса, която да разпредели правилно отговорностите между участниците в строително-инвестиционния сектор. За тази цел се предлага да бъдат въведени нови фази на проектиране – първата е т.нар. „инвестиционен проект за одобряване“ (ИПО) с намален обем и съдържание, на базата на който администрацията да издава разрешение за строеж. Следващата фаза е „инвестиционен проект за изпълнение на строителството“ (ИПИС), който да бъде отговорност на главния проектант на обекта и да подлежи на регистрационен режим, но не и на разрешителен. По този начин ще се прекрати досегашната практика по дублиране на дейностите на администрацията и на експертите – автори и консултанти на проекта.
 
Браншът предлага още да се намали броят на районите за планиране - до четири (вместо досегашните шест), да се регламентира само един вид общ устройствен план (вместо четири в момента), както и да се въведат 5 степени (вместо три) за височина на застрояване с различни градоустройствени изисквания - много ниско, ниско, средно, високо и много високо.
 
Приоритет 3: Ограничаване на корупционната среда и предпоставките за корупция
 
Оптимизирането на процедурите и разтоварването на администрацията от несвойствени дейности ще допринесе за ограничаване на корупционните практики. В този контекст, освен намаляване на административната тежест с прекалени и ненужни регулации, съгласувания и разрешения, е необходимо да се работи и за електронизация на услугите в архитектурно-строителния сектор.
 
Приоритет 4: Подобряване на ефективността и сроковете на планиране в сектора
 
Устройственото планиране следва да бъде обвързано с реалните възможности за публично финансиране, като се предвиждат средства и конкретни срокове за реализация на публичните проекти в общите и подробни устройствени планове. Решението на Конституционния съд за 15 годишните срокове относно отреждането за озеленяване потвърждава този нов управленски и планов приоритет.
 
 
Приоритет 5: Гарантиране на експертен подход, публичност и прозрачност
 
Браншът настоява за активен диалог и взаимодействие между гражданите, професионалните организации и администрацията при създаването на важни нормативни документи в сектора. Това ще гарантира максимална публичност и прозрачност на процеса, като се предоставят възможности за обратна връзка и експертен диалог по темата. Браншовите организации са компетентни да дефинират нормативните промени, които са необходими на сектора и трябва да поемат своята отговорност като професионални обединения на реалните участници в инвестиционния процес. Измененията на законодателството в областта на инвестиционното проектиране и строителството да се извършват единствено след проведено обсъждане с бранша и след извършване на оценка за въздействието.
 
Приоритет 6: Въвеждане на единна информационна система, архив и дигитализация
 
Целта е в кратки срокове да бъде създадена национална електронна платформа, чрез която да се осъществява онлайн подаването и съгласуването на инвестиционните проекти, както и издаването на разрешенията за строеж. Новата платформа ще осигурява прозрачен и структуриран достъп до информация относно параметрите и движението на инвестиционните проекти. Предлага се сформирането на работна група по проекта с участието на експерти от Министерството на електронното управление, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, вицепремиера по ефективно управление и професионалните организации в сектора.
 
Приоритет 7: Стимулиране на инвестиционната активност в синхрон с добрите европейски практики
 
Изпълнението на приоритетите в сектора в синхрон с добрите европейски практики ще създаде благоприятни условия за развитието на бизнеса и привличането на инвестиции.
 
За Координационния съвет
 
Координационният съвет е създаден през есента на 2020 г. с цел обединяването на браншовите организации по ключовите теми и проблеми, касаещи развитието на архитектурно-строителния сектор. В съвета участват Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на строителите в България (КСБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Камарата на инженерите по геодезия (КИГ), Съюзът на архитектите в България (САБ), Българската асоциация на архитектите и инженерите – консултанти (БААИК) и Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП).

Вижте още:

Настоятелството на висшето училище формулира шест стълба за развитието на АУБ до 2027 годинаНа годишната си среща Настоятелството на Американския...