Служебният кабинет избра пътя на най-малкото съпротивление: вместо стабилен бюджет “образец”, ни се предложи здрав харчлък и дълг.
Логиката на кабинета е: ако партиите не се съгласят да вдигат данъчни ставки и да приложат еднократен конфискационен данък за запълване на дупката между приходи и разходи, влизайки в 3 процента дефицит - това са надробили парламентите досега, това ще си сърбаме всички. Дефицит от 6.4% от БВП или 12 млдр. лв.
Такова е посланието на служебните управляващи. Неразрешима и грешна дилема. Реално такова “лечение” убива пациента - вдигане на данъци (умува се и върху вдигане на корпоративния данък) в условия на затихващ растеж/рецесия - е рецепта за крах. Винаги и навсякъде.
Дефицитът е проблем особено в средата на много високи лихви, но е ключово как ще бъде свит. С подобрена ефективност или с нови тежести върху произвеждащите добавена стойност. Разликата е огромна.
Не е проблемът, че примката около нечий врат е по-широка (по-ниско ДДС за някои браншове), а че няма никакви самоанализ и самокритика от страна на държавата: каква “сланинка” да се изреже, кои неефикасни дейности да се подобрят. Тоест никой не мисли за изчистване и оптимизиране на “разходите”.
Залогът е с бюджета (рекорден впрочем) да се постига повече, а не само да се вдигат дългово разходи за сметка на следващите поколения, чиито данъци неизбежно ще хвръкнат. Защото именно сега се решава сражението с приближаващото забавяне на растежа/рецесията и не е нужно да ни набиват канчето отвън, за да сме разумни. Нямаме право да не сме - особено във валутен борд. А с такива противоречиви управленски сигнали в икономиката - несигурността пред бъдещето за малкия и средния ни бизнес и индустрията ни нараства. Респективно: инвестициите замръзват.
Моментът изисква трезва самооценка и реални - политически горчиви - държавнически действия.
