Ето, че вече трета година, България продължава да няма Енергийна стратегия по смисъла на чл. 3 от Закона за Енергетиката.
Данните от графиката на Международната агенция по енергетика (МАЕ) показват, че от 2008 г. насам домакинствата са най-големият потребител на електроенергия. Към 2020 г. те са потребили 40 882 TJ електроенергия, а индустрията – 34 045 TJ. Тези данни са ключът към всички структурни особености (изкушавам се да ги нарека „проблеми“) в нашата електроенергетика. Когато основния потребител на електроенергия са домакинствата, това на практика означава, че добавената стойност в икономиката няма как да бъде на високо равнище.
Нещо повече, с тази структурна специфика трябва да се съобразява и планирането на бъдещите електроенергийни мощности. В този ред на мисли въпросът „ще потребяваме ли повече електроенергия в бъдеще“ е резонен, особено когато добавим изключително неблагоприятните демографски процеси в страната.
Какво може да се направи?
Час по-скоро трябва паралелно и в синхрон да се разработят Индустриална стратегия и Енергийна стратегия. По отношение на първата, държавното планиране трябва да е изключително внимателно с това колко точно участва държавата като инвеститор. По-скоро нейната функция е да създава благоприятна среда за привличане на инвестиции – административна, данъчна, социална, трудова и т.н. Само с ниски данъци не става, вече трябва повече. Много е важно да се стимулират, по ясни критерии, реални индустриални производства, и вътрешни частни инвестиции. Само чрез събуждане на традиционния български предприемачески дух, индустриалната политика на страната може да се нарече „устойчива“.
На следващо място – внимателен анализ на индустриалните възможности на страната, по пера, като едно от най-важните е да се даде моментна картина на това какви са възможностите на образователната система да подготвя кадри по абсолютно всички направления – технически, инженерни, икономически, финансови, правни, екологични и др. дисциплини. Едва след това може да се мисли за конкретни региони и конкретни проекти.
Следва да се запитаме няколко въпроса като „ще развиваме ли тежка индустрия?“, „ще развиваме ли лека индустрия?“, „ще развиваме ли добивна индустрия?“, „ще развиваме ли високотехнологична индустрия в областта на информационните технологии“ и т.н.
