Така погледнато, начинът на действие разваля яко кефът от самото действие. Или как за тия толкова много години, не се научихме, че демокрацията не е превъзхождаща сила, не е форма на реванш над противника, не е репресия, не е ситуация, в която можеш от позиция на позиция да унижиш и набиеш някого.
Тя си остава проста система от правила, които всички спазват и уважават, проста система от граждански права, които всички уважават и спазват, още по проста система от икономическо правила, които всички приемат и спазват и накрая контролни и съдебни системи, които бдят всичко това да функционира точно толкова просто и ясно и гарантира равния старт и права на всички.
Още повече това се отнася до политически лица, защото там всичко трябва да е изпипано, първо за да издържи в съда, второ за да няма и най-малко усещане за политическа репресия и трето, защото в демокрацията управленията се сменят и стоят в резултат на вота на обществото.
И в случая няма значение дали става въпрос за Николай Цонев, Нено Димов или Борисов и неговите лакеи сега. Тоталитарната рефлексия и мутренското поведение на службите и властимащите при всяка такава ситуация компрометира България, демонтира още една тухла от и без това паянтовата ни демокрация и не ни води ни стъпка напред, каквато и радост да предизвиква в разделеното на агитки общество, че техният бабаит е наритал другия бабаит.
2022. Европа, европейски съюз, продължава да се чувства като някъде 80 те години на 19 век.
