Ако направите сметка на общия дял на рудодобива и производството на основни метали в създаването на брутна добавена стойност сред страните-членки на Европейския съюз, бързо ще установите, че България заема челно място.
Това значи, че тези индустрии имат относително голяма тежест в икономиката ни в сравнение с всички други европейски страни. Далеч след нас са Полша и Румъния. Да, обаче Европейската комисия вече е избрала 93 "стратегически проекта" за добив, преработка и рециклиране на критични суровини.
Сред тях има само един български. Без да подценявам проекта на Аурубис България, ми се струва, че той не изглежда да представлява нещо особено иновативно - компанията просто инвестира в увеличаване на капацитета за рафиниране на мед в завода в Пирдоп.
Беше планирано и се случваше без да среща някакви значими пречки така или иначе. Бърз преглед на списъка на одобрените показва наличието на множество проекти за добив, преработка и/или рециклиране на литий, никел, кобалт, волфрам, манган, редкоземни елементи, мед и други.
Прави впечатление големият брой проекти във водещи страни като Германия, Франция и Италия, но също така и в Полша, Гърция, Румъния, Испания, Португалия.
Даже проектът на Eldorado Gold за добив на злато и мед на полуостров Халкидики, който вече е в комерсиална експлоатация, е сред тях. България притежава множество значими находища на мед, както и две от най-големите находища на манган и вофрам в Европа.
Освен това имаме няколко големи металургични предприятия, които биха могли да извличат и други суровини от концентрати и скрап. Уви, индустрията и държавата ни не намират начин да се възползват от потенциалните предимства и съфинансиране, които значката "стратегически проект за ЕС" носи. Не знам точно къде се корени проблемът.
Може би е в отсъствието на активен интерес от страна на държавата да разработва подземните си богатства и съответната липса на адекватно сътрудничество с бизнеса...
