Проблемът с настоящия конфликт в Близкия Изток е, че той не е просто резултат от политически разногласия, искания, свързани с ядрената програма, подкрепа за тероризма или някоя друга обявена причина.
Всичко това са част от причините, но сред тях са и икономическите планове, както и печалбите, които големите компании извличат от войната.
Според вестник „Ню Йорк Таймс“ около 50 американски нефтени и газови компании са реализирали в периода между април и септември печалби в размер на 130 милиарда долара, което се равнява на три пъти повече от постигнатото през същия период от миналата година.
Затварянето на Ормузкия проток доведе до увеличение на американския износ на нефт и газ, като те, разбира се, се възползваха от по-високите цени. Що се отнася до оръжейните компании, само една от тях – „Нортроп Груман“ – отбеляза ръст на поръчките до около 110 милиарда долара.
Въпросът не е само до печалбите, а до промяната в картата на икономическото господство.
Европа ще разчита на петрол и газ от САЩ, а Китай ще внася петрол на по-висока цена, което ще доведе до повишаване на цените на продуктите ѝ; тя ще бъде принудена да продава на по-висока цена, което ще забави темпа на растежа.
Всичко това и много още са сред последствията от войната срещу Иран, а има и други причини, свързани с разпространението на хаоса и преструктурирането на региона, простиращ се от Централна Азия до Средиземно море. Затова постигането на споразумение изглежда сложно, а на пътя му стоят много препятствия.
