Има много причини. Основната се крие в безумните политики на Трюдо от последното десетилетие. Канадците сами ограничават развитието на най-силните си икономически отрасли - добивa и износа на нефт, газ и други суровини.
Резултатите са ясно видими - Канада стагнира буквално от деня, в който Трюдо идва на власт там. Канада е на трето място в света по запаси на нефт - след Венецуела и Саудитска Арабия и доста пред САЩ.
Зависимостта на Канада от износ на нефт и газ към САЩ обаче е шокираща. Тъй като дълги години федералното правителство не позволяваше изграждането на нефто- и газопроводи, както и на инсталации за втечняване на природен газ, канадските компании изнасят почти само към САЩ. Това ги принуждава да продават на доста по-ниски цени от американските въпреки, че продуктът им е с уникални качества, които са нужни на американските рафинерии. Става и по-зле.
Заради климатичната мантра на властта, Канада дълги години не изгражда вътрешни нефтопроводи от централните провинции (където е добива) на запад (Ванкувър) и изток (Торонто, Монреал, Отава) - т. нар. Energy East. За да стигне канадски нефт изобщо от Албърта до Монреал, той трябва да мине през територията на САЩ.
Това е геополитически капан, в който Канада сама се поставя.
Неслучайно ,Тръмп и Мъск я третират като американски щат. Неизбежната смяна на властта в Канада ще й даде възможност да използва пълноценно експортния си потенциал и ще укрепи силата на симбиозата й със САЩ. Тя е важна и за двете страни.
