Възстановената "Парижка Света Богородица" е голямо постижение за французите. Основно защото почти я защитиха от Макрон и част от клира, които искаха да слагат карбонова кула на мястото на изгорялата дървена, да сменят единия напълно здрав витраж с нов "инклузивен" и прочие идиотщини. Откриването на Олимпиадата се размина за Нотр дам.
Лошото е, че масовият туризъм е превърнал мястото в нещо като главната на Китен. Безкрайни върволици от NPC туристи, които се редят на опашки, правят бърза обиколка и нон стоп нещо снимат с телефоните си. Вътре трудно се чува орган или меса. Усещането е като на бит пазара, но без полезността на търговията. Няма нищо християнско, даже френско, просто стада от туристи, незнаещи какво баш виждат през екраните си.
Забележителности не се гледат директно с голи очи, винаги през телефона, както знаем. Напълно разбирам анти-туристическите движения, появяващи се по Европа. Полудяването от социалните мрежи ще бастиса където каквото попадне в някой вайръл рийл или недай си Боже в "Emily in Paris". Ако бях на мястото на френската църква, бих забранил напълно достъпа на туристи. Само богомолци. Виждам, че в София Александър Невски започва да се отуриситява, така че БПЦ също да мисли по темата.
В Париж все още има живи, истински църкви, като Мадлената, където днес част от френския ултра елит се черкуваше и кръщаваше децата си. Всъщност те са от малките острови на спасение в този умиращ град-музей, обсаден от собствените си предградия.
Ако имам сили, ще напиша още нещо за дълбоката депресия, в която може да те вкара Париж. Ужасяващ град за наблюдателните. 12 години от последното ми посещение на "Парижката Света Богородица" бяха поучителни. Гледай Париж, мисли за София.
