Без алтернативни доставки оставаме без газ още през май, показва симулативен модел
При лош сценарий над 12% от работните места у нас са под риск
Най-сериозен е рискът за енергийния сектор, хранително-вкусовата промишленост, производството на метали
България е държавата в Европейския съюз с най-малък запас на природен газ, като наличното гориво може да покрие едва 3% от годишната консумация. Това означава, че при липса на алтернатива на спрените на 27 април доставки от Русия, бихме останали без наличности още през май 2022 година. За това алармира в свой доклад глобалният лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade.
Прогнозата се базира на направения от експертите на Allianz Trade симулативен модел, в който се търси отговор на въпроса доколко ще бъдат засегнати различните страни в ЕС при хипотетично спиране на доставките на руски газ на 16 май 2022 година и запазване на алтернативните източници без увеличение. За България и Полша отправна дата е реалната - 27 април. При оценката си специалистите взимат под внимание колко резерв има в хранилищата на съответната държава в момента и какво е среднодневното потребление в нея (на база 10-годишна предистория). По този начин те формират консервативен песимистичен сценарий за развитието на ситуацията в ЕС, в който не се допуска потенциална подмяна на енергийните източници в микса или промени в потреблението. Въпреки това тези хипотетични изчисления могат да са от полза, за да се идентифицират държавите в ЕС, които наистина ще срещнат сериозни предизвикателства от спирането на руския газ, категорични са експертите.
При прилагането на симулативния модел освен запасите се отчита и делът на руския газ в цялостното енергийно потребление на съответната страна. Така България попада точно в групата на най-засегнатите държави заедно с Унгария, Германия, Чехия, Словакия, Нидерландия, Австрия, Румъния, Италия и Полша. Според експертите на Allianz Trade в тези страни може да се очаква следващата зима да бъде тежка. След България, втората държава с най-ограничени запаси на газ е Унгария, като те ще стигнат за около 2,5 месеца. Германия и Чехия имат хоризонт от около 3 месеца, Словакия и Нидерландия – около 4 месеца, Австрия и Румъния – около 5 месеца, а Италия и Полша – 6 месеца.
При спиране на руския газ се очаква да се търсят алтернативни доставките, както и ограничаване на потреблението, но е много малко вероятно това да спаси най-уязвимите държави в ЕС от сериозни икономически щети през следващата зима, опасяват се анализаторите.
И тъй като фокусът на защита от дефицит ще бъде върху битовите потребители, при песимистичен сценарий кризата се очаква да удари осезаемо бизнеса. В този случай симулативният модел показва, че най-тежко ще бъде засегната икономиката на Чехия, като брутната добавена стойност (БДС) под риск е над 20%. По този показател България е класирана в изследването на Allianz Trade на 11-то място, като може да се очаква около 15% от БДС да е застрашена. Най-сериозен у нас е рискът за енергийния сектор, хранително-вкусовата промишленост и металургията.
Според изследването на Allianz Trade при песимистичния сценарий в България ще бъдат застрашени над 12% от работните места, като най-голямата част от тях са в хранително-вкусовата промишленост. По този показател на риск страната ни се нарежда на девето място, като най-тревожно е положението в Чехия, Словакия и Словения. Анализаторите обръщат внимание, че под сериозен риск е и Германия, като застрашени са близо 15% от работните места и близо 20% от БДС в страната.
В доклада на Allianz Trade се правят и препоръки към правителствата на държавите в ЕС да започнат да информират по-активно гражданите и бизнеса за песимистичния сценарий и за необходимостта от промяна на нагласите в потреблението на газ, което към момента е останало без сериозни изменения в сравнение с времето преди кризата. Преминаването към режим на пестене е важно, за да могат да се попълват националните резерви. Освен това са необходими още по-целенасочени усилия за общи заявки и доставки на втечнен газ от алтернативни доставчици, както и съвместна схема за подпомагане между държавите от Европейския съюз. На национално ниво трябва да бъдат изготвени стратегии и постигнати компромисни споразумения между секторите, така че недостигът и тежестта да бъдат разпределени най-безболезнено и с най-малък риск за работни места.
