Фискалният съвет на България отправи остри критики към предвидения еднократен данък върху свръхпечалбата и бързото нарастване на държавния дълг в проекта за бюджета и актуализираната средносрочна прогноза до 2029 година, съобщава БНР.
В официалното си становище независимият орган поставя под сериозно съмнение реалистичността на част от заложените приходи. Експертите предупреждават за съществени рискове пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
Най-сериозни възражения буди планираният еднократен налог върху свръхпечалбата, от който правителството разчита да събере 800 милиона евро догодина. Според Фискалния съвет мярката е слабо обоснована, тъй като липсва яснота за засегнатите сектори, броя на задължените предприятия и точната методика за калкулиране на фискалния ефект. По дефиниция на кабинета ставката от 33% трябва да обхване свръхпечалбите на банките, застрахователите, телекомуникационните оператори, компаниите за бързи кредити, обменните бюра и търговците на храни с годишен оборот над 5 милиона евро.
Собствените симулации на съвета показват силно разминаване с разчетите на властта, като реалният ефект от данъка може да се окаже едва около 211 милиона евро. Допълнително притеснение поражда и заложеното обратно действие на данъчната основа, което създава предпоставки за тежки правни спорове. На този фон институцията алармира и за неблагоприятната динамика при държавния дълг, който макар и под маастрихтския праг от 60% от брутния вътрешен продукт, се очаква да нарасне до около 37 на сто през 2029 г.
Още по-тревожна тенденция се очертава при разходите за обслужване на задълженията, където лихвените плащания се очаква да достигнат близо 2 милиарда и 500 милиона евро през 2029 г. Тази сума представлява почти трикратен ръст спрямо нивата от 2025 г. Според анализаторите на съвета това ще окаже допълнителен натиск върху хазната и ще повиши уязвимостта на страната при промяна в условията за финансиране на международните пазари.
