За периода 2003 – 2024 г. за извеждане от експлоатация на четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" (I до IV) са инвестирани 860 млн. евро. Средствата произлизат от национални фондове – „Радиоактивни отпадъци“ (РАО) и „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“, както и от европейско финансиране по линия на Международния фонд „Козлодуй“ (МФК).
Разчетите на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО) сочат, че до 2032 г. ще бъдат похарчени допълнителни 217 млн. евро национално финансиране и 206 млн. евро по МФК, достигайки общо 423 млн. евро. Към края на 2024 г. двата вътрешни фонда разполагат със сума от малко над 3 млрд. лева.
Ниско- и среднорадиоактивните отпадъци, генерирани от тези дейности, понастоящем се съхраняват в хранилища на територията на централата. Предстои те да бъдат преместени за погребване в Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО) на площадка „Радиана“, чието строителство приключи през юли 2024 г. Изграждането на това ключово съоръжение стартира преди близо две десетилетия и общата му стойност от 75,9 млн. евро е осигурена почти изцяло от международни фондове.
В момента се извършват заключителни дейности и контролни измервания, като директорът на ДП РАО Делян Петров съобщи, че се очаква получаването на Акт 15 през март 2026 г. От Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се очаква да издаде Акт 16 около месец и половина след това, като паралелно ще тече и процедура по одобрение от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Председателят на АЯР Цанко Бачийски увери, че регулаторът ще се произнесе, когато е напълно сигурен в безопасното съхранение на радиоактивните отпадъци.
Петров поясни, че изграждането на „Радиана“ протича на три етапа, като първият в момента приключва. Планира се в тази част да бъдат погребани всички останали радиоактивни отпадъци от първите четири блока, както и тези, получени от дейностите в работещите два блока. Втората фаза на хранилището ще предвиди място за отпадъците от двете нови мощности, които се предвижда да бъдат изградени на територията на АЕЦ „Козлодуй“.
ДП РАО ще стартира процедура за избор на изпълнител за следващата фаза на ядреното хранилище, като се очаква реализацията ѝ да бъде значително ускорена. Първата фаза на строителството беше съпътствана от редица сериозни предизвикателства, включително пандемията от коронавирус и войната в Украйна, които нарушиха веригите за доставки, доведоха до оскъпяване на материалите и инфлация. Тези фактори, заедно с фалита на един от изпълнителите в консорциума, забавиха строителството с близо година. Допълнително забавяне беше породено и от процедури по обжалване на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС), инициирани както в България, така и в Румъния.
По думите на експерт от АЯР Николай Грозев, работата по извеждане от експлоатация на четирите малки блока на АЕЦ „Козлодуй“ е достигнала до етап „напълно празна машинна зала“. В момента се извършва демонтаж на парогенераторите (общо 24), като паралелно върви процесът по „освобождаване от регулаторен контрол“. Това означава оценка на частите, които могат да бъдат предадени за скрап, което от своя страна намалява количествата отпадъци за депониране в НХРАО и генерира приходи за ДП РАО. Продажбата фунционира успешно – черни метали се реализират основно на „Стомана Перник“, а алуминий и други ценни метали намират път към западни компании. България прилага и плазмено изгаряне, метод, който намалява обема на отпадъците до 70 пъти.
Около 90% от радиоактивните отпадъци, генерирани от ядрените централи, са ниско- и среднорадиоактивни. Те ще бъдат погребани в „Радиана“ и ще останат под надзор в най-близките 300 години. След този период, когато радиоактивността им значително спадне, те ще загубят статута си на радиоактивни и мястото ще бъде освободено от регулаторен контрол. Отпадъците ще бъдат поставяни в стоманобетонни контейнери (общо 6335 за първата фаза) и подреждани в 22 клетки. След запълване на клетките, те ще бъдат погребвани под земята на площадката, разположена в непосредствена близост до АЕЦ „Козлодуй“, обясни Ира Стефанова от ДП РАО. Дружеството самостоятелно произвежда тези контейнери, което води до оптимизиране на разходите.
