Ива Петрова: Дълговете на "Топлофикация София", енергийните коридори и ядрените мощности

Дългосрочното оздравяване на "Топлофикация София" изисква изграждането на нова управленска структура, която да гарантира качеството на услугата. Това заяви министърът на енергетиката Ива Петрова в интервю за БТА, анализирайки ключовите предизвикателства пред сектора.

По думите ѝ столичното дружество дължи 900 млн. евро на "Булгаргаз" ЕАД и над 1,3 млрд. евро на цялата група на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Този дългов товар поставя държавните енергийни дружества на предела на техните възможности. Въпреки че общите задължения надхвърлят 1,280 милиарда евро, общественият доставчик "Булгаргаз" ще продължи да осигурява необходимите обеми синьо гориво за столицата. Министър Петрова подчерта, че евентуални проблеми с парното ще произтекат не от финансовите задължения, а от липсата на подготовка и сезонна организация в общинското дружество.

Проверките на ресорното министерство разкриват сериозни пропуски в управлението и поддръжката на топлопреносната мрежа. Към септември са реализирани едва около 19 на сто от инвестиционната и 31 на сто от ремонтната програма. Положението в район "София Изток" е драматично – регистрираните аварии надхвърлят общо два месеца, а на терен работят едва 5 аварийни екипа.

Паралелно с вътрешните регулаторни теми, страната ни ускорява участието си в ключови регионални инициативи. По време на 31-вата конференция на ООН за изменението на климата (COP31), провеждаща се от 9 до 20 ноември в Анталия, бе подписано споразумение между България, Турция, Азербайджан и Грузия. То регламентира проект за трансграничен пренос и търговия с чиста електроенергия, неофициално наричан "Южен газов коридор (TANAP) за електричество".

Инициативата цели устойчиво подсилване на енергийната свързаност в Черноморския регион в синхрон с общоевропейския пазар. Новото стратегическо партньорство надгражда Меморандума за разбирателство за зелена енергия, сключен на 4 април 2025 г. в Баку. Приоритет за България остава диверсификацията на трасета и източници, гарантираща стабилност и конкурентни цени за бизнеса и гражданите.

Документът поставя фокус върху развитието на ВЕИ сектора, инфраструктурната междусистемна свързаност, технологичния трансфер и сътрудничеството с частния сектор. В глобален план форумът COP31 акцентира върху превръщането на климатичните планове до 2035 г. в реални резултати. Според Ива Петрова Европейският съюз трябва да разглежда енергийния преход, конкурентоспособността и сигурността на доставките като взаимносвързани приоритети.

В рамките на регионалния диалог България настоява за премахване на административните спънки и подобряване на условията за публично и частно финансиране. Подходът цели пазарна ликвидност, ефективно ценообразуване и интеграция на преносните мрежи. Тези стъпки следват икономическите насоки от стратегическите доклади на Марио Драги и Енрико Лета.

Двустранното партньорство с Турция също бележи конкретно активизиране след среща с енергийния министър Алпарслан Байрактар. Освен общите зелени коридори, сериозен инвестиционен потенциал има проучването за нефт и природен газ в българската икономическа зона в Черно море. В Блок "Хан Тервел" си партнират О Ем Ви (OMV), "Шел" (Shell) и турската държавна компания "Търкиш Петролиъм" (TPAO), която разработва и съседното находище "Сакария".

Сериозен акцент в управлението на рисковете остава експлоатацията на ядрените мощности на фона на безпрецедентното спадане на река Дунав през изминалото лято. Министерството на енергетиката отчете всеотдайната работа на екипите на АЕЦ "Козлодуй", но подчерта, че засушаването е трайна тенденция, изискваща дългосрочни инженерни решения. В отговор бе извършено заснемане на речното дъно край централата и бе приложен хидравличен математически модел за оценка на въздействията.

Към момента експертите работят по проект за изграждане на защитна дига и разглеждат общо около 7 варианта за технически решения за задържане на речното ниво. Наред с това се проучва прехвърлянето на водни обеми от вътрешни резервоари за подсигуряване на охладителните нужди. Целта е трайно гарантиране на безаварийната дейност на стратегическата електроцентрала при екстремни климатични явления.

Ядрената енергетика се утвърждава като структуроопределящ фактор за конкурентоспособността на икономиката на фона на европейската Зелена сделка. Проектът за изграждане на нови 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй" остава водещ национален приоритет с потенциал да привлече мащабни индустриални инвестиции. Новото ръководство на проектната компания вече финализира ревизията на постигнатото и изготвя цялостна пътна карта за реализацията му.

Предстоящите стъпки изискват последователно преминаване през регулаторни, технически, финансови и търговски процедури. Всяко решение ще се взима с необходимата предвидимост, така че да осигури солидна и прозрачна база за следващите инвестиционни етапи. Реализацията на блоковете се разглежда като ключов инструмент за технологична модернизация и създаване на висококвалифицирана заетост в страната.

Вижте още:

Към момента са подадени 20 кандидатури в 5 от категориите на конкурса – Образователна награда, Младежка награда, Успешен български ИКТ продукт/услуга, Startup и Успешно внедрена AI технология в реален бизнес.