В рамките на следващите няколко седмици България се очаква да получи близо 1 млрд. евро по четвъртото плащане от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това финансиране е резултат от интензивни усилия на настоящата администрация, като с този транш общият размер на усвоените средства ще достигне 68% спрямо досегашните 50%.
Вицепремиерът Атанас Пеканов подчерта, че работата по подсигуряването на петото плащане продължава, като основната цел остава пълното усвояване на предвидения ресурс от 100%.
Той отбеляза, че е съществувал реален риск средствата да бъдат безвъзвратно загубени поради предходни политически решения и забавяния в антикорупционните реформи, довели до санкции и блокиране на втори и трети транш.
Кабинетът „Гюров“ успя да договори ключови срокове с европейските институции, за да избегне загубата на финансиране през май.
Пеканов изтъкна, че крайният срок 31 август за изпълнение на проектите остава задължителен, а постигнатият размер от близо 1 млрд. евро надхвърля първоначалните негативни прогнози от около 600 млн. евро.
Вицепремиерът остро критикува предишните ръководства на Министерството на финансите за липсата на ликвидност, необходима за разплащане към крайните бенефициенти.
Според него именно лошата планировка и забавянето на проектите са наложили тегленето на нов дълг от държавата, за да се покрият закъснели плащания по ПВУ.
Относно бъдещето на въглищните централи, Пеканов заяви, че енергийният ресурс на страната е суверенен и трябва да бъде запазен, като се предвижда оптимизация и работа в режим на „студен резерв“.
Фондът за справедлив преход ще бъде използван за създаване на нови индустриални зони и предприятия, осигурявайки перспектива за заетите в сектора в следващите две до три години.
По отношение на макроикономическата стабилност, вицепремиерът отбеляза трудността от постигане на 3% дефицит в настоящата ситуация без сериозен риск от задушаване на икономиката.
Той добави, че България активно защитава националния си интерес в преговорите за санкциите срещу Русия, като изразява резерви само в зони, където икономиката или енергетиката на страната могат да бъдат сериозно застрашени.
