Министерството на финансите публикува макроикономическите разчети за бюджета през 2026 г. и тригодишната бюджетна прогноза. Документите разкриват сериозни предизвикателства пред фискалната стабилност, характеризиращи се със забавен ръст на БВП и рязко свиване на постъпленията от преки данъци.
Финансовата рамка предвижда дефицит от над 7.19 млрд. евро, съответстващ на 5.7% от БВП. Тази негативна тенденция произтича от дисбаланс, при който приходите по Консолидираната фискална програма нарастват до 49.62 млрд. евро, докато разходите достигат 56.81 млрд. евро.
Въпреки опитите за финансова дисциплина, правителствените мерки остават недостатъчно ефективни. Планираното намаление на разходите за персонал с 10% от 01.09.2026 г. ще донесе спестявания от едва 85.0 млн. евро, докато новите политики по доходите изискват значителен ресурс от 439.0 млн. евро.
Икономическата несигурност намира отражение в приходите от корпоративен данък, чийто ръст се забавя до 4.25% през 2026 г. спрямо 22.9% през 2025 г. Аналогична тенденция се наблюдава и при данъка върху доходите на физическите лица, което сигнализира за негативни процеси в реалния сектор.
Косвените данъци остават основен стълб на приходната част, с очаквани постъпления от над 17 млрд. евро. Прогнозите предвиждат приходи от ДДС в размер на 12.8 млрд. евро, но дори оптимизирането на държавната собственост няма да компенсира критичния бюджетен дефицит.
Настоящата стратегия за овладяване на дефицита разчита до голяма степен на капиталовата програма, която е планирана за 9.36 млрд. евро. Съществува сериозен риск тя да се превърне в обикновен фискален буфер, което би ограничило потенциала за икономическо развитие.
Най-сериозната заплаха за хазната е дефицитът в осигурителния сектор, достигнал над 10.78 млрд. евро. Радикалните реформи в пенсионната система и здравеопазването се превръщат в неизбежна необходимост, за да се избегнат сериозни икономически сътресения в бъдеще.
