Предложението на финансовото министерство за нов данък върху свръхпечалбите предизвика сериозен сблъсък на мнения между икономистите Лъчезар Богданов, Любомир Дацов и Ваня Григорова. В ефира на Нова телевизия те дискутираха ефективността на тези мерки като инструмент за овладяване на бюджетния дефицит.
Ваня Григорова подкрепи идеята за налагане на налог върху секторите с високи печалби, аргументирайки се с нуждата от средства за социални плащания като пенсии и майчинство. Тя посочи ръст на банковите печалби от 588% и призова за по-строго регулиране на банковите такси. Според нея държавата трябва активно да търси начини за увеличаване на своите приходи.
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, изрази скептицизъм относно реалистичността на планираните постъпления, прогнозирайки, че те ще бъдат два пъти по-ниски от обявените. Той разкритикува липсата на мерки за ограничаване на разходите и подчерта, че евентуални данъчни промени трябва да следват общия ред, а не да се насочват към избрани сектори. Дацов предупреди, че еднократните приходни решения не могат да заменят необходимите структурни реформи.
Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов определи данъка върху свръхпечалбите като рискова извънредна мярка. Той изрази опасения, че неяснотата около критериите за определяне на „свръхпечалба“ и размерът на ставката от 33% създават несигурност в данъчната среда. Богданов акцентира върху необходимостта от запазване на инвестициите и икономическия растеж.
Дебатът премина през метафори за управлението на личните финанси, сравнявайки балансирането на бюджета с нуждите на домакинството. Икономистите не постигнаха съгласие по въпроса дали приоритет трябва да бъде съкращаването на разходите или увеличението на приходната част. Богданов припомни и рисковете от растящите лихвени разходи по държавния дълг, които могат да достигнат 1,7 млрд. евро, спрямо 350 млн. евро преди няколко години.
Дацов обобщи, че бюджетният дефицит вероятно ще се задържи около 3,8%, но призова към дългосрочна визия. Според него опитите за „кърпене“ на бюджета с еднократни мерки не са устойчива стратегия за финансова стабилност.
