Българската икономика продължава да демонстрира растеж, отбелязвайки увеличение на БВП с 3.1% през второто тримесечие на 2025 година. Според анализа на ОББ, този ръст се дължи основно на повишеното крайно потребление и инвестициите, което загатва за стабилна икономическа активност. Данните на Националния статистически институт (НСИ) и Евростат потвърждават положителната тенденция, въпреки първоначалните по-умерени прогнози.
Ключов двигател на икономическия растеж е крайното потребление, регистрирало ръст от 6.5% и формиращо 80% от БВП. Инвестициите също показват значително увеличение от 6.7% спрямо предходната година, оказвайки осезаемо влияние върху общия растеж. В същото време, износът продължава да намалява с 4.9% на годишна база, което налага търсене на нови стратегии за стимулиране. Паралелно с това, вносът отбеляза лек спад от 0.6%, обусловен главно от намаление в индустриалното производство и по-ниски вносни цени на минерални горива.
Заплатите в България отбелязват забележителен ръст от 11.9% през юни спрямо същия месец миналата година. Това увеличение е малко по-високо от регистрираното през първото тримесечие (11.8%), което отразява тенденцията към повишаване на трудовите възнаграждения. Ръст на заплатите е отчетен и в двата сектора - публичен (13.7%) и частен (11.3%), като най-голямо увеличение има в сектори като „Култура, спорт и развлечения“ (21.0%), „Административни и спомагателни дейности“ (16.7%) и „Образование“ (16.3%).
Според д-р Емил Калчев, главен икономист на ОББ, сериозният ръст на заплатите, без съответстващо увеличение на производителността на труда, може да доведе до инфлационен натиск и да повлияе негативно на конкурентоспособността на българската икономика. Фактори, допринасящи за този ръст, са държавната политика за увеличаване на минималната работна заплата и заплатите в държавния сектор, както и недостигът на квалифицирани кадри. Това се усложнява от процеса на икономическо сближаване с останалите страни от еврозоната в контекста на подготовката за присъединяване към общата европейска валута.
През юли, темпът на инфлация в България продължи да се повишава. Потребителската инфлация, измерена по националната методология, достигна 5.3% (спрямо 4.4% през юни), докато хармонизираната инфлация се увеличи леко до 3.4% (при 3.1% през юни). Наблюдава се подобна тенденция и при базисната инфлация (без храни и горива), която също леко нарасна до 3.5%. Това показва широк инфлационен натиск в икономиката, изискващ внимателно наблюдение и адекватни мерки за управление.
