Световната банка запази прогнозата си за растеж на българската икономика от 2,6% през 2026 г., но понижи очакванията си за следващата година. Същевременно страната ни се нарежда сред трите водещи държави в Европа и Централна Азия по капацитет на центровете за данни спрямо населението, се посочва в доклада „Как изкуственият интелект да работи: работни места, предприятия и производителност“.
След очакван растеж от 3,1% през 2025 г., БВП на България ще се увеличи с 2,6% през настоящата и следващата година, а през 2028 г. се предвижда ускорение до 2,7%. Спрямо пролетната прогноза оценката за 2026 г. остава без промяна, но очакванията за 2027 г. са понижени от 2,9 на 2,6%.
Силното вътрешно търсене, подхранено от ръст на заплатите, кредитирането и разхлабената фискална политика, поддържа икономическата активност, но същевременно ускорява инфлацията и разширява бюджетния дефицит. Световната банка прогнозира дефицитът да нарасне до 5,3% от БВП през 2026 г. при 3% през миналата година, заради социални разходи, общински инвестиции и енергийни субсидии.
Фискалното затягане и по-бавното нарастване на реалните заплати ще ограничат растежа до около 2,6% годишно през 2027-2028 г. В региона на Европа и Централна Азия растежът ще се забави от 2,6% през 2025 г. до 2,2% през 2026 г., преди да се ускори до 2,4% през 2027 г. и 2,6% през 2028 г.
България разполага с капацитет на центровете за данни от 2,89 мегавата на един милион жители, нареждайки се след Полша и Русия. Страната ни е една от трите в региона с капацитет над един мегават на един милион души, докато средното ниво за Европа и Централна Азия е 2,1 мегавата.
Въпреки добрата инфраструктура, внедряването на изкуствен интелект (ИИ) остава ниско. През 2025 г. само 8,5% от българските предприятия с над десет служители използват технологии с ИИ при средно 20% за ЕС, като развитието е силно концентрирано в столицата.
Секторът на бизнес услугите е най-изложен на промените от генеративния ИИ, като се очаква автоматизиране на рутинни дейности. Главният икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия Ивайло Изворски подчертава, че основният риск през следващото десетилетие е слабото внедряване на новите технологии, а не тяхното прекомерно използване.
