Предлаганите законодателни промени в сектора на търговията с храни могат фундаментално да трансформират бизнес модела на големите вериги в България. Старши изследователят от Института за пазарна икономика Петър Ганев предупреждава, че новите текстове дават широки правомощия за контрол върху ценообразуването. Това поставя под въпрос утвърдени практики като мащабните промоции и развитието на собствените марки.
В рамките на публичния дебат икономистът поясни, че се предвижда значително разширяване на дефиницията за „нелоялни търговски практики“. Списъкът вече включва над 30 хипотези, които според експерта са формулирани твърде общо. Подобна неяснота може да засегне стандартните търговски отношения между доставчици и големи ритейлъри.
Под ударите на закона могат да попаднат маркетингови споразумения и специфични кампании, свързани с брандовете на самите вериги. Промените предвиждат и драстично увеличение на санкциите при евентуални нарушения. Революционен момент е прехвърлянето на тежестта на доказване върху търговеца при всяко съмнение за нелоялно поведение.
Предвидените глоби достигат до 10% от годишния оборот на компанията, което е безпрецедентно ниво за административно нарушение. Обикновено такива размери на санкциите се прилагат единствено при тежки картелни споразумения. Комбинацията от високи глоби и общи дефиниции създава сериозен риск за промяна в поведението на пазарните играчи.
Ганев прогнозира, че веригите могат да станат далеч по-предпазливи и да избягват агресивни ценови намаления. Това директно би довело до по-малък брой промоции с отстъпки от порядъка на 30% до 50%. В крайна сметка потребителите ще разполагат с по-малко възможности за изгодни покупки на основни стоки.
Особено внимание заслужава предложението за регулиране на т.нар. „съвместно господстващо положение“ чрез временни мерки. Регулаторът би могъл да определя крайни цени на дребно още преди приключване на официалните процедури. Подобен механизъм би ограничил гъвкавостта на бизнеса в динамична икономическа среда.
Експертът подчертава, че търговците вероятно ще ограничат предлагането на собствени марки, за да избегнат регулаторни рискове. Липсата на тези продукти ще намали общия избор за крайния клиент на пазара. Намалената конкуренция и предпазливата ценова политика са сред основните заплахи за потребителската кошница.
При сравнение с Германия и други европейски страни се забелязват съществени разлики в начина на доказване на нарушенията. Докато в Европа защитата срещу нелоялни практики е активна, административната тежест там остава по-балансирана. Българските предложения в момента са по-рестриктивни спрямо оперативния бизнес.
Ключовият въпрос в дебата остава балансът между интересите на производителите и правото на потребителите на достъпни цени. Ганев смята, че мерките целят по-скоро преразпределение на печалбите по веригата доставки. Реалното поевтиняване на продуктите за крайния клиент изглежда малко вероятно при тези условия.
Пазарът неизбежно ще се адаптира към новата реалност, но вероятно чрез по-консервативни стратегии за продажби. Това би означавало край на ерата на най-изгодните ценови предложения в големите вериги. Ограничаването на промоционалните активности ще бъде основният страничен ефект от новите законодателни промени.
В допълнение към вътрешните регулации, международният пазар също оказва влияние върху местната икономика. Докато цените на металите растат заради поевтиняващия долар, на местните борси се отчита спад при някои основни храни. Същевременно в Мадрид хиляди протестират срещу цените на имотите, подчертавайки глобалния характер на инфлационния натиск.
