Популярната в Австрия пианистка Донка Ангъчева пристига с роял Бьозендорфер за концерта си със Софийската филхармония на 22януари. Тя е е част от престижния кръг на артистите на прочутата марка рояли, сред които са легендарни пианисти като Андраш Шиф, Кристоф Ешенбах, Рудолф Бухбиндер, Артуро Бенедети Микеланджели, Тори Емйъс,Питър Гебриел и др.
В София тя ще представи Концерт за пиано и оркестър №23 в ла мажор, К.488 от Волфганг Амадеус Моцарт под палката на маестро Йоханес Калицке. Програмата включва и и симфоничната поема „Пелеас и Мелизанда“, оп. 5 от Арнолд Шьонберг.
Донка Ангъчева завършила магистратура в Университета за музика и сценични изкуства във Виена и специализация в престижния колеж „Кралица Елизабет” в Брюксел .
Работила е с много престижни оркестри и на важни световни сцени, сред които Златната зала на Мюзикферайн, Концертхаус-Виена, Тонхале - Цюрих и др.
Има девет издадени компактдиска. Преподава повече от осем години във Виенската консерватория и води майсторски класове в университети в Европа и Южна Америка.
През 2023 г. е отличена като Жена на годината от австрийското списание Look. От 2025 г. е куратор на концертния цикъл „Bösendorfer Klavierwelten“и президент на Международното Шопеново общество във Виена. През 2025 г. получава Златен почетен знак за заслуги към Република Австрия.
Завършен през март 1786 г. във Виена, Концерт №23 е създаден в периода, когато Моцарт работи върху „Сватбата на Фигаро“. Произведението е сред най-изтънчените му клавирни концерти и се откроява с прозрачно оркестриране и характерното използване на кларинети — сравнително нов тембър в тогавашната му симфонична палитра.
Написана през 1902–1903 г., симфоничната поема „Пелеас и Мелизанда“ е първото голямо оркестрово произведение на Шьонберг. Творбата е вдъхновена от едноименната символистка драма на Морис Метерлинк и проследява ключови епизоди от сюжета — срещата на героите, любовното напрежение, ревността и трагичния финал.
Премиерата се състои на 25 януари 1905 г. във Виена. Музиката е изградена като едно непрекъснато симфонично течение, изпълнено с късноромантична хроматика и наситена оркестрация. В поемата ясно личи преходният стил на Шьонберг — от наследството на Брукнер и Малер към модернизма, който ще дефинира бъдещата му творческа посока.
Йоханес Калицке е роден през 1959 г. в Кьолн. Завършва църковна музика, а след това и Кьолнската Музикална академия, където изучава пиано при Алоис Контарски, дирижиране при Волфганг фон дер Намер, композиция при Йорк Хьолер и електронна музика при Ханс Улрих Хумперт. Специализира в IRCAM в Париж при Винко Глобокар.
Кариерата му като диригент започва в Музикалния театър в Ревир – Гелзенкирхен, където е главен диригент между 1988 и 1990 г. От 1991 г. е артистичен директор и диригент на Ensemble MusikFabrik, който съосновава. Работил е с оркестри като: оркестъра на NDR, симфоничния оркестър на BBC, Мюнхенската филхармония и мн. др. Дирижирал е в Държавната опера „Унтер ден Линден“ – Берлин и операта в Щутгарт и е участвал на фестивалите в Залцбург, Виена и Мюнхен. Има турнета в Русия, Япония и САЩ, както и множество CD записи.
От 2015 г. е професор по дирижиране в Университета „Моцартеум“ – Залцбург, както и гост-преподавател в Madrid Reina Sofía School of Music и в Консерваторията в Цюрих. Носител е на наградата „Бернд Алоис Цимерман“ и е член на Академията на изкуствата в Берлин и на Баварската академия за изящни изкуства.
Билети за концерта са налични на касата на зала „България” и в Ивентим.
