В деня, в който премиерът Румен Радев събра координационния център за привличане на чужди инвестиции, новината за закриването на инженерния център на Бош в София, което ще доведе до съкращаване на близо 700 души, ме шокира.
Защото знам, че голяма част от тези хора са високо квалифицирани IT специалисти и инженери, събрани от идеята да създават колите на бъдещето. Инженерният център беше създаден и ръководен от българи.
В него работеха много българи. Високо квалифицирани. Повтарям. Високо квалифицирани. И вероятно, поради тази причина, скъпи за корпорацията. "Скъпи". Тази бизнес новина е лоша новина не само за тези хора, които ще останат без работа и вероятно няма лесно да си намерят нова, въпреки вярването, че за добрите специалисти винаги има работно място. Тц.
Лоша е, защото доказва, че българският пазар на труда в този сектор ще продължи да се държи над водата, само докато е относително евтин, какъвто вече явно не е. Което означава, че балонът в IT се пука. Историята на инженерния център на Бош беше българска корпоративна история за успех, а в основата бяха - Косьо и Динко. Те отдавна алармираха, че европейските регулации за производството на автомобили ще го убие.
Явно сме свидетели на щтрих от точно това. Нещата отиват на зле. Не защото скоро в Европа няма няма да има производство на автономни автомобили, за каквито и без това няма инфраструктура. А защото се връщаме към страховете на студената война. Западните общества (пре) откриват кеша и си купуват транзистори с батерии, а не коли.
Не пиша това, защото съм конспиратор. Споделям наблюдения и неспокойство.
