Всъщност, ако прочетете предложения Закон за потребителския кредит, в него има много добри идеи. И като цяло е насочен в правилната посока, макар че и аз бих имал някои критики. От Медиапул се фокусират върху предложението да се позволи по-голямо оскъпяване, до 100% от главницата, когато става дума за дребни по размер (до 3 минимални работни заплати) "бързи" потребителски кредити с матуритет над 3 месеца. При кредити с по-кратък матуритет до 1 и до 3 месеца предложеното максимално възможно оскъпяване е съответно 20% и 30%.
Каква е разликата с настоящия режим?
В момента максималното възможно оскъпяване следва тавана на годишния процент на разходите, който е около 52%. Това е годишно изразената обща цена на кредита. На пръв поглед предложеното увеличение на тавана изглежда страшно, но всъщност е много вероятно след приемане на този законопроект много от кредитите от този тип на практика да поевтинеят.
Как?
Предложеният таван за общото оскъпяване включва ВСИЧКИ предварително известни и задължителни разходи по кредита. В определен смисъл това всъщност е по-рестриктивно за кредиторите от настоящия режим по ГПР или поне налага по-голяма яснота и прозрачност за длъжника колко точно плаща.
Самите Медиапул отбелязват, че понастоящем лимитът масово се заобикаля посредством какви ли не допълнителни такси, които кредиторът изисква. И реалният разход по кредита за длъжника много често надвишава лимита по ГПР що се касаят такива дребни кредити. Това не се дължи задължително на алчност от страна на кредиторите. Всеки кредит, без значение колко дребен, има фиксирани разходи асоциирани с него, които трябва да бъдат покрити.
И по-важното - замислете се какъв е профилът на длъжниците, които обикновено вземат подобни дребни "бързи" кредити. Това много често са хора със сравнително ниска финансова култура, да не говорим за кредитния им рейтинг. Такива хора много често вземат "бърз" кредит и не го връщат, дори не задължително защото така са планирали предварително, ами ИМЕННО защото са неспособни да планират адекватно.
Много внимание се обръща на защитата на потребителите, и с право, но всеки кредитен договор е двустранен. Нека не се преструваме, че такива (много рискови) длъжници не съществуват. Понякога става дума за хора в уязвимо материално положение, понякога за хазартно зависими, но понякога и просто за хора, които са безотговорни с финансите си. Каквато и да е първопричината, това не е проблем, който кредиторът може да разреши. Режимът трябва да позволява на легалните и регистрирани кредитори да обслужват тези по-рискови длъжници. Иначе те просто ще откажат да отпускат такива кредити, а търсенето ще бъде поето от кредитори, които оперират извън закона.
Това се случва много често при настоящия режим (както отбелязват и от Медиапул) и затова мутренски "будки" за потребителски кредити никнат като гъби. Когато кредиторите опериращи "на светло" нямат интерес да отпускат кредити от определен тип, на определен тип длъжници, този сегмент на кредитния пазар не изчезва. Той се пренасочва извън границите на закона. Към мутрите. На тях, очевидно, не им пука за закони и съдилища. И са готови на всичко, за да си приберат това, което смятат, че им се дължи. Включително чрез насилие.
За да се пресече тази чума регулаторният режим за "бързите" кредити трябва да се промени така че тези кредитори, които оперират на светло в границите на закона, да имат стимул да го правят до много по-голяма степен, ОСОБЕНО що се касаят най-проблемните длъжници. Не е достатъчно просто да се каже "ако оскъпяването е толкова голямо то по-добре да не се отпускат такива кредити въобще".
Като пожелание може би звучи добре, но както виждаме - отпускат се. И то се отпускат с оскъпяване доста над 100% от главницата, както е в настоящото предложение. Или си мислите, че мутрите с ланците и татуировките по будките със затъмнени стъкла взимат само общо 100% лихва по кредитите, които отпускат? Моля ви се. Много можем да си говорим за фундаменталните фактори, които стоят зад бума на мутренското кредитиране. Хазартната епидемия със сигурност е един от големите фактори. И тук стигаме до основната ми критика спрямо предложения законопроект, която споделят и от Медиапул.
От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране са поискали компаниите от сектора да имат достъп до Регистъра на НАП на хазартно зависимите лица. Странно защо, от правителството са отказали. Според мен един кредитор е в правото си да се интересува дали даден потенциален длъжник има тежък хазартен проблем. И на това основание да му откаже кредит.
Даже според мен на всяко хазартно зависимо лице трябва да се отказва кредит докато не се отърси от този порок. Защото иначе най-вероятно отпуснатите пари ще бъдат проиграни, зависимостта ще се задълбочи и съответният човек ще изпадне в още по-дълбока финансова (и психологическа) дупка.
