Има два начина да се стопи дупката в публичните финанси на държавата. Единият е да се овладеят разходите и така дефицитът постепенно да се свие. Другият е да се вдигат данъците. За съжаление, правителството на Радев избра втория начин – вдигането на данъци и акцизи. Въвеждането на така наречения данък върху свръхпечалбата за финансовия сектор, телекомуникациите и други бизнеси на практика е наказание на печалбата. Печалбата обаче има важна икономическа функция.
Тя е сигнал, че някой използва производствените фактори ефективно, предлага качествен продукт и хората са готови да го купят. Опасната, вредна и неморална печалба е друга – тази, която се реализира чрез обществени поръчки за мантинели, инфраструктура и други публични блага, когато общественият ресурс се източва. Или заради лошата регулация на банковия сектор, който прави кредитна експанзия на гърба на младите български семейства - без да мисли по-далеч от носа си. И така - до следващата имотна/финансова криза. Между двата вида “печалба” има огромна разлика. А проблемът е, че манталитетът в България все повече започва да ги приравнява.
Към това добавяме увеличаването на акцизите, новите акцизи, 7% данък върху ваучерите и актуализирането на данъчните оценки на имотите. Това е огромна тежест върху средната класа и произвеждащите! А увеличаването на данъчната оценка на имотите означава и по-високи местни данъци – включително данък сгради. Ако данъчната оценка практически се удвои за три години, това неминуемо се отразява върху разходите на домакинствата. Но нека комбинираме всичко това с още няколко фактора. Увеличаването на лихвите на ЕЦБ и отражението му върху кредитите, включително тези, обвързани с Euribor. Плюс европейските енергийни регулации, които поставят все по-високи изисквания към енергийната ефективност на имотите, които могат да бъдат финансирани от банките.
И всичко това в светлината на едно изключително забавяне на пазара на недвижими имоти – осезаем спад на броя на сделките с около 17% на годишна база за първото полугодие.
Хора от пазара – нотариуси и участници в краткосрочното отдаване под наем – вече правят паралели с периода около 2009 г., когато настъпи имотната криза. Големият парадокс е, че в същото време цените на недвижимите имоти в България през първото тримесечие растат на годишна база около три пъти по-бързо, отколкото средно в Европейския съюз и еврозоната. Това вече е сигнал за сериозен дисбаланс. И точно сега ли е моментът да се налива масло в огъня?
Да се натоварва допълнително търговията с имоти и съответно цените им? Да се въвежда задължителна регистрация на лица по ДДС при облагаеми сделки с ново строителство или части от него? Очевидно правителството е в паника. Вместо реформи и оптимизиране на неефективните разходи, политиците отказват да режат излишното и търсят най-лесния път – да запълнят хазната чрез изстискване като лимон на средната класа, работещите и производителите.
Дори така нареченият антикризисен пакет за горивата е сбъркан като философия. Вместо да се компенсират 500 хиляди българи с изключително спорни мерки за около 300 млн. евро, държавата можеше със същия ефект върху бюджета да намали акциза върху бензина и дизела с по 20 стотинки и ДДС върху горивата от 20% на 9%. Фискалният ефект би бил сходен.
Но разликата е огромна. В единия случай държавата първо изземва парите, после ги администрира и накрая ги връща като компенсация. В другия случай оставя парите в икономиката. Това не е просто помощ за потреблението. Това е подобряване на цялата икономическа среда – за домакинствата, за производителите, за транспорта, за бизнеса.
При такъв подход на колонката дизелът би могъл да падне от около 1,9 евро за литър към 1,5 а бензинът – от около 1,6 евро за литър докъм 1,20–1,30 при съответните условия и цени преди данъците. Така не просто компенсираш хората за кризата. Даваш въздух на цялата икономика! И трябва да помним нещо много важно: настоящите енергийни предизвикателства не възникват във вакуум. Те са следствие от войната в Близкия изток, проблемите с транспортните коридори и Червено море, напрежението в Черно море и продължаващите последици от войната между Русия и Украйна.
В такава среда вторачването в малките детайли и желанието да се угоди на всички, само и само дефицитът да се държи на приемливи PR нива, вреди на оптималната икономическа среда. Защото доброто управление на икономиката не е просто да изглеждаш добре в бюджета за една година. То е да мислиш за дългосрочните ефекти върху хората, бизнеса, инвестициите и конкурентоспособността на България!
