Европейската комисия направи предложение за сериозна “интервенция” на енергийните пазари на Съюза.
Това трябваше да е водеща новина в България (но май не е). Сега ще обясня защо.
Предлага се таван от 180 евро/мвч за приходите на производителите на ток с ниска себестойност (т.нар. inframarginal producers). Това включва според ЕК всички АЕЦ, ТЕЦ на лигнитни въглища и всички ВЕИ (вкл. хидроцентрали). Тоест на практика цялата българска енергетика - и частна и държавна, и малка и голяма. Разликата в цената над този таван се предлага да отива в бюджета на държавата-членка, за да може с тези пари да се помага за сметките за ток на домакинствата и малките и средни фирми. А да - и да субсидират производителите на ток от (до скоро руски) природен газ, защото не им излизала сметката при тези високи цени на газа.
Обаче, ако държавата-членка има голям експорт на ток - както е България - се предлага тези бюджетни приходи да се делят с държавите-членки, които са вносители на тока, тъй като техните граждани ги плащат.
Това е безумна политика, която вместо да доведе до по-ниски цени дългосрочно, ще доведе до трайно по-високи цени на тока в ЕС, намалено производство и в края на краищата дори потенциална криза с недостиг на ток. Това е така, защото вместо да се стимулират частните инвестиции в местно производство на ток и увеличаване на предлагането (от там и намаляне на цената), се прави точно обратното - частните инвеститори се наказват и гонят от сектора, като се отнемат голяма част от приходите им.
Инвестициите в енергетиката са по дефиниция дългосрочни. Инвеститорите разчитат на “добри” години с високи цени - като 2022 - защото те компенсират лошите години с ниски цени, каквито неминуемо ще има през дългия живот на инвестицията им. Ако политиците им ограничават възможността за печалби през добрите години, без да покриват обаче загубите им през лошите, това променя изцяло финансовата математика и можем да сме свидетели на огромен отлив на капитали от сектора. Това важи между другото и за всеки друг сектор в икономиката, където започнат да се месят правителствата.
С предложенията от днес ЕК поставя опасен прецедент и вдига значително т.нар. “политически риск” в целия ЕС - част от света, разглеждана от международните инвеститори до момента като изключително стабилна в икономически, правен и политически план. По-високият политически риск ще значи по-малко инвестиции в европейската енергетика за години напред. Което пък ще значи трайно високи цени и недостиг на ток. Което пък ще значи ограничен икономически растеж и по-нисък жизнен стандарт.
Политическото ръководство на ЕС в момента явно се състои предимно от хора, които никога не са правили бизнес и не са инвестирали пари. Ефектите от техните решения ще са ужасяващи в дългосрочен план за всички граждани на Съюза. Това са краткосрочни популистки мерки, насочени към следващите няколко месеца, без стратегически анализ за средносрочните и дългосрочни ефекти върху икономиката на Съюза. Направо не е за вярване.
Силно се надявам българските евродепутати - особено тези от дясната част на спектъра, като Radan Kanev - да се противопоставят на тези предложения. Правилната политика е точно обратната - да се стимулират спешно повече частни инвестиции именно в този тип централи, които ЕК иска да накаже. Именно те ще осигурят ниските цени и енергийната независимост на Европа. И които - както вече посочих - включват всички български производители на ток. А за всички други, които разчитаха да правят ток с руски газ, дойде “видов ден”. Но няма нужда всички ние да покриваме загубите им.
