Историческото предимство на България

България може да бъде много по-значима за ЕС, но се иска политическа воля

Забелязахте ли, че във речта си за състоянието на ЕС Урсула фон дер Лайен коментира доста повече (надеждите) за разпад на руската икономика, отколкото положението в Европа?

Причината е проста – новините са много лоши и крайно политически неудобни.

„Това е истинска екзистенциална криза,“ казва Paul Voss, директор на European Aluminium, европейската браншова организация на производителите и преработвателите на алуминий. „Трябва да направим нещо изключително бързо, иначе съвсем скоро няма да има какво да се поправя.“

Историческият опит ясно го показва – затвори ли се веднъж завод за първичен алуминий, той никога повече не тръгва. Изключенията са много малко и изискват комбинация от фактори – много високи цени на алуминия, благоприятна институционална рамка и най-вече – наличие на огромни количества, надеждна и евтина енергия. Подобно е положението и при други силно енергийно-интензивни тежки индустрии – производството на стомана, цинк, амоняк и торове, пластмаси и всякакви други химикали.

Политици и медии радостно коментират данните за „спестяване на енергия“ и запълване на газовите хранилища в Европа. Много малко хора обаче отбелязват реалната причина – тежката индустрия на Европа загива. Големите заводи на континента просто затварят – приложените инфографики ясно го показват. Това ли са „подобряването на енергийната ефективност“ и „управлението на търсенето“, на които трябва да се радваме?

Има и добра новина: България все още не е част от този процес. Нито един голям наш завод не е затворил – индустриалната ни продукция даже расте със страхотни темпове. Засега. Дължим го преди всичко на изключителното ниво на сигурност и независимост на електроенергийната ни система, изградена около комплекса Марица-Изток, АЕЦ Козлодуй и големите ВЕЦ. Неслучайно, България се превърна в третия най-голям износител на ток в ЕС и практически осигурява стабилността на Балканите.

Обаче тежката индустрия не може да оцелее само с ток. Тя има непрекъсната нужда от ужасяващо количество топлина, пара и/или много високи температури, които могат да бъдат осигурени само от горивен процес на място. Затова природният газ е толкова необходим – той е най-често използваният директен енергиен източник от европейската индустрия, просто защото е най-чист. Следват го висококалоричните въглища и нефтопродуктите, а чак накрая идват биомасата и отпадъците.

Ако искаме българската индустрия не само да оцелее, но и да може да помогне на Европа като произвежда и изнася още повече, трябва да й осигурим нужните количества надеждна и евтина енергия. За съжаление нямаме значими находища на качествени въглища и нефт, но е много вероятно да имаме природен газ. Трябва просто да инвестираме в проучване и евентуален добив – без никакво значение дали е конвенционален, шистов или дълбоководен.

Освен това със сигурност имаме голям ресурс от биомаса, който съвсем не използваме пълноценно и устойчиво. И най-накрая, имаме големи количества отпадъци, които не стават за рециклиране, но имат висока калорийна стойност. В Западна Европа в момента са води война за такъв материал, защото той практически замества газа в топлофикациите и въглищата в индустрията. А какво правим ние? Заравяме го в депа – отдавна забравена практика в Западна Европа. Или в най-добрия случай плащаме на циментовите заводи за „третирането“ му.

Проекти и инвеститори за всеки от гореописаните възможни собствени източници на енергия не липсват. Политическа воля обаче няма. А като гледам безграничния популизъм, с който ни заливат покрай идващите избори – няма и да има. А без нея нищо не може да се случи.

Фактите обаче остават:

Няма богатство без индустрия. Няма индустрия без изобилна, надеждна и евтина енергия!

Вижте още:

Министър Георги Тодоров изрази желание за открита лекция, с която да се привлекат повече кандидати за работа в публичния секторМинистерство на...