Представете си, че сутринта откривате банковата си сметка замразена – картите не работят, плащанията са спрени, а спестяванията ви са недостъпни. Без предупреждение за измама, просто съобщение: „Затваряме вашата сметка. Моля, направете алтернативни уговорки.“
Това не е изолиран случай. По целия свят все повече хора и фирми стават жертва на „дебанковане“ – лишаване от основни банкови услуги. Във финансовата индустрия тази практика се нарича „намаляване на риска“ – прекратяване на връзки с клиенти или цели сектори, за да се избегне регулаторен или репутационен риск.
Въпреки че изглежда като нишов проблем, свързан със спазването на изискванията, дебанковането засяга предотвратяването на финансови престъпления, политическите права, търговските потоци и достъпа до пари. САЩ, Великобритания и ЕС имат различни подходи към този въпрос.
В САЩ президентът Доналд Тръмп подписа указ, целящ да предотврати отказ на банкови услуги на базата на политически или религиозни убеждения. Указът забранява използването на „репутационен риск“ като причина за закриване на сметки и изисква преглед на практиките от регулаторите. Поддръжниците твърдят, че това защитава свободата на изразяване, докато критиците предупреждават, че може да принуди банките да обслужват клиенти, занимаващи се с незаконни дейности.
Тръмп лично повдигна темата, обвинявайки JPMorgan Chase и Bank of America в отказ на услуги след първия му мандат поради политическите му възгледи. И двете банки отрекоха политически мотиви. Случаят с Националния съвет за религиозна свобода (NCRF), организация, подкрепяща политики, свързани с религията, също привлече внимание. Банката JPMorgan Chase затвори сметките на NCRF, позовавайки се на непълна документация, а не на политически причини.
NCRF използва случая, за да заклейми „будния капитализъм“ и да настоява за ограничаване на решенията, базирани на репутационен риск. Новият указ на Тръмп поставя банкерите пред предизвикателство – да прегледат минали закривания на сметки и да документират решенията си по-подробно.
В Обединеното кралство дебатът се разгоря след случая с Найджел Фараж и Coutts през 2023 г. Банката затвори сметката му, а вътрешни документи разкриха, че решението е взето предвид политическите му възгледи. Скандалът доведе до обещания за по-голяма прозрачност. Фараж, като политик, е определен като „политически изложен човек“ (PEP), което изисква засилена проверка от страна на банките.
Coutts вероятно е преценила, че сметката на Фараж не отговаря на финансовите ѝ прагове и носи висок регулаторен товар. Решението изглежда по-скоро като бизнес избор, отколкото политическо прочистване. Въпреки това, случаят доминира в заглавията и повлия на политиката за намаляване на риска. През 2024 г. жалбите относно закриването на сметки се увеличиха с 44%, а над 140 000 бизнес сметки бяха затворени.
В ЕС Брюксел третира намаляването на риска като технически проблем. Институциите на ЕС издават насоки за защита на финансовата включеност, като същевременно прилагат правилата за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Банките в ЕС са изправени пред дилемата да спазват строги изисквания и да прекратяват отношения с клиенти, които могат да представляват риск. Намаляването на риска остава сложен и многопластов проблем, който изисква балансиран подход, съчетаващ финансова стабилност, защита на потребителите и политическа свобода.
