Брутният външен дълг на България, обхващащ частния и държавния сектор, бележи ръст от 14,2% на годишна база до края на декември 2025 г. Общата сума на задълженията достига 57,679 млрд. евро, което представлява 50,3% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Тези предварителни данни на Българската народна банка показват увеличение от 2,1 процентни пункта спрямо предходната година.
Краткосрочните задължения възлизат на над 12,024 млрд. евро, което е 20,8% от общия брутен дълг или 10,5% от БВП. В рамките на една година този сегмент отчита сериозен ръст от 18,1%. Този тип задължения остават важен индикатор за ликвидността на икономиката в кратки срокове.
Дългосрочните задължения достигат 45,655 млрд. евро към 31 декември 2025 г., формирайки 79,2% от общия брутен дълг. Те се равняват на 39,8% от БВП, отбелязвайки годишен темп на растеж от 13,3%. Данните на БНБ и Министерството на финансите потвърждават доминиращата роля на дългосрочното финансиране.
Към края на същия период 36,041 млрд. евро от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. Този обем представлява 62,5% от общия дълг на страната. Стабилността на структурата се подкрепя от факта, че по-голямата част от дълга е с по-далечен падеж.
Валутната структура на дълга показва, че 80,2% от външните задължения са деноминирани в евро. Това е повишение спрямо предходната година, когато делът на единната европейска валута е бил 77,7%. Тази тенденция отразява засилената обвързаност на българската икономика с еврозоната.
Външният дълг на сектор „Държавно управление“ надхвърля 17,525 млрд. евро в края на миналата година. Само за една година той е нараснал с впечатляващите 35,5%, което се равнява на сума от 4,595 млрд. евро. Държавният дълг вече заема 30,4% от общата дългова структура при 25,6% година по-рано.
Външните задължения на Централната банка възлизат на 1,916 млрд. евро към края на декември 2025 г. Спрямо същия период на 2024 г. те намаляват с 48,6 млн. евро, което е спад от 2,5%. Това е единственият сектор, който отчита понижение в равнището на външната си задлъжнялост.
Секторът на банките и фондовете на паричния пазар отчита външни задължения в размер на над 10,759 млрд. евро. Този обем се е повишил значително с 28,2% в рамките на отчетната година. Подобно нарастване показва активността на финансовите институции при привличането на чуждестранен капитал.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата надхвърлят 13,940 млрд. евро в края на декември. Според изчисленията на БНБ този показател нараства с 5,3% на годишна база. Секторът на крайните потребители и компаниите запазва умерен темп на задлъжнялост спрямо държавния сектор.
Вътрешнофирменото кредитиране достига стойност от 13,536 млрд. евро в края на миналата година. Тези данни показват спад от 3% в сравнение с края на декември 2024 г. Това е знак за леко ограничаване на преките финансови потоци между свързани международни компании.
