Кодексът за социално осигуряване (КСО) за първи път регламентира възможността пенсионните дружества в България да инвестират в реалната икономика и инфраструктура. До 10% от активите на осигурените във втория стълб ще могат да се насочват към транспортни, железопътни и образователни проекти. Това поясни пред БНР Светла Несторова, представител на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
Промяната става факт след приемането на ревизирания Кодекс за социално осигуряване от Народното събрание на второ четене. Законът вече дефинира ясни инструменти за тези вложения, които ще се търгуват на регулираните пазари в България и Европа. Очаква се новата рамка да привлече и значителен интерес от страна на външни инвеститори.
Според Несторова процесът по финансиране на инфраструктурата ще стане по-прозрачен, управляем и строго наблюдаван. Паралелно с това се въвежда мултифондова реформа, която цели да повиши сигурността и крайните резултати на системата. Този модел е насочен към устойчиво нарастване на натрупаните средства по индивидуалните партиди.
Реформата адресира два критични въпроса: постигане на адекватна доходност и намаляване на тежестта на таксите върху осигурените лица. Този механизъм позволява плавен спад на разходите за управление, като същевременно стимулира растежа на спестяванията. Несторова подчерта, че промените са наложителни, за да се коригира сегашната ситуация с размера на втората пенсия.
Експертът обясни, че към момента първата пенсия се намалява чрез коефициент, който се пресмята по изкуствен и некоректен начин. Новата структура на таксите предвижда стабилно ежегодно намаляване на фиксираните удръжки, които досега бяха гарантиран приход за дружествата. Вместо тях се въвежда такса върху постигнатата доходност, която ще се събира само при реален положителен резултат.
За илюстрация бе даден пример със служител със средна заплата от 1000 евро за 40-годишен период. При внесени общо 45 хил. евро в универсален пенсионен фонд, очакваната сума по партидата може да достигне 115 хил. евро. Важно е да се отбележи, че първоначално внесената сума от 45 хил. евро остава защитена и гарантирана.
В момента българското пенсионно осигуряване се определя като изключително атрактивен финансов продукт с висока сравнителна доходност. Въпреки това индустрията генерира относително най-малка печалба в сравнение с останалите финансови сектори. Законът задължава регулаторите да одобряват публичните инвестиционни стратегии на всеки отделен фонд.
Предстои отделните компании да развият специфични стратегии, които ще се различават по своя рисков профил и цели. Професионалното управление ще изисква детайлно разясняване на ползите от различните профили на мултифондовете за осигурените лица. Моделът се разглежда като ключов инструмент за постигане на устойчиви доходи в дългосрочен план.
Парламентът и правителството вече дадоха зелена светлина на ключовите промени, фокусирани върху адекватността на социалната система. Фискалният съвет също подкрепя фокуса върху подобряване на крайните резултати за бъдещите пенсионери. Мултифондовете остават основният път към постигане на баланс между риск, по-ниски такси и по-висока доходност.
