Бюджет 2027: Икономисти предупреждават за липса на реформи и неефективни разходи

Липсата на структурни реформи и незадоволителната ефективност при оползотворяването на публичните средства са сред основните дефицити в проектобюджета за 2027 г. Това посочиха икономистите Любослав Костов и Владимир Сиркаров, както и финансистът Левон Хампарцумян по време на телевизионно интервю.

Коментарите им съвпадат с провеждането на извънредно заседание на Министерския съвет, посветено на финансовата рамка за следващата година. Преди неговото начало премиерът Румен Радев подчерта, че правителството трябва да преустанови практиката да се оправдава с предишните управления и следва активно да работи.

Премиерът даде обещание да бъдат отразени градивните предложения и критиките на опозицията. Той поднесе извинение на майките на деца с увреждания заради заложените промени във финансирането и увери, че няма да бъде допуснато намаляване на доходите на нито един български гражданин.

Радев определи план-сметката като най-социалния бюджет за последните години, въпреки че тя е съпътствана от голям дефицит. Той коментира и решението на агенция Standard & Poor's да преразгледа перспективата пред кредитния рейтинг на България от положителна на стабилна, акцентирайки, че самият суверенен рейтинг не е бил понижен.

Левон Хампарцумян разясни, че кредитните рейтинги не служат за оценка на управленското качество, а отразяват прекия риск за инвеститорите и кредиторите при финансирането на дадена държава. „Не е драма. Все още сме с инвестиционен рейтинг. Работата е дали бутилката е наполовина пълна или наполовина празна“, изтъкна финансистът, допълвайки, че оценките стъпват върху комплексни критерии и тенденции, а не на строго статични величини.

Според Хампарцумян фокусът на държавата трябва да бъде насочен не толкова към количествените параметри на бюджета, колкото към ефективността при управлението на публичния ресурс. Като негативен пример той очерта продължаващото с десетилетия строителство на автомагистрали и бавния напредък по изграждането на базата за новите изтребители в авиобаза „Граф Игнатиево“. По думите му тези случаи онагледяват ниска ефективност на публичните харчове, дефицити в управлението и корупционни практики.

Икономистът Владимир Сиркаров квалифицира стъпката на Standard & Poor's като неблагоприятен сигнал, макар страната да запазва стабилната си перспектива. Според него това е ясно предупреждение към институциите, че състоянието на фиска се наблюдава стриктно от чужбина и е налице реална опасност от оскъпяване на бъдещото държавно финансиране. Той отбеляза, че очакванията към новото управление са били за значително по-смели реформи, докато в проектобюджета липсват ясен план за действие и прогноза за резултатите от политиките.

Сиркаров посочи за пример планираната реформа в системата на ТЕЛК. Той изтъкна, че е задължително да бъдат ограничени злоупотребите и неправомерното раздаване на инвалидни пенсии и помощи, но без да се ощетяват истински нуждаещите се граждани. „Много е важно да се знаят стъпките, по които ще се прави тази реформа. Да не се окаже, че трябва да се спрат течовете в системата, но в същото време да бъдат наказани и тези, които наистина имат нужда от помощ“, подчерта експертът.

На макроикономическо равнище Сиркаров отбеляза, че проектобюджетът разчита на увеличение на приходите с 1,45 млрд. евро и ограничаване на разходите с 840 млн. евро. Това формира фискална консолидация в размер на над 2 млрд. евро, представлявайки рядък прецедент за последните години с планирано реално свиване на публичните разходи.

Любослав Костов акцентира върху необходимостта от прозрачно отчитане на реалния размер на дефицита, което кореспондира и с отправените предупреждения от международните рейтингови агенции. Той открои като позитивен факт редуцирането на тавана за новия държавен дълг с 2 млрд. евро спрямо равнището за настоящата година. Крайният фискален ефект обаче ще зависи от стриктното изпълнение на приходната и разходната част и от достоверността на макроикономическите прогнози.

Костов взе отношение и по планираното съкращение на 5000 щатни бройки в държавната администрация. По думите му, макар в някои звена да има поле за закриване на свободни щатове и освобождаване на кадри в пенсионна възраст, съществуват агенции с осезаем недостиг на персонал.

Икономистът обърна специално внимание на диспропорциите в политиката по доходите. Докато за определени структури е заложен ръст на възнагражденията със 7-10%, за други липсва повишение или дори се проектира намаление. Костов бе категоричен, че кабинетът дължи публични и ясни мотиви за тези разминавания.

Вижте още: