ЕК: Растежът на България се забавя, бюджетният дефицит скача до 5%

Икономиката на Европейския съюз се представя по-добре от очакваното през първите три тримесечия на 2026 г. и ще продължи да расте въпреки силния инфлационен натиск и по-затегнатите финансови условия. Това сочи есенната икономическа прогноза на Европейската комисия за 2026 г.


Според доклада реалният БВП на ЕС ще нарасне с 1,4% през 2026 г., надминавайки предвиденото в пролетната прогноза. Очаква се растежът на общността да се задържи на ниво от 1,4% през 2027 г. и да се ускори до 1,5% през 2028 г.

Подобна динамика се очертава и в еврозоната, където икономическият ръст ще достигне 1,2% през 2026 г. и 2027 г., след което ще се повиши до 1,3% през 2028 г. В същото време инфлацията в ЕС ще възлезе на 3,3% през 2026 г. и 3,2% през 2027 г. – стойности значително над пролетните очаквания, преди да се забави до 2,3% през 2028 г.

В еврозоната се предвижда потребителските цени да се увеличат с 3,2% през 2026 г. и с 3,1% през 2027 г., след което инфлацията да спадне до 2,1% през 2028 г. На този фон реалният растеж на БВП на България ще остане устойчив на равнище от 2,7% през 2026 г., движен от стабилното вътрешно търсене.

През следващите две години обаче темпът на растеж в страната ще се забави съответно до 2,1% през 2027 г. и 2,3% през 2028 г. Причините са свързани с ценовия натиск върху потреблението, по-слабия ръст на доходите и спада на инвестициите с 0,9% през 2027 г. след повишението от 2,9% през 2026 г., обусловено от пика на плащанията по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Инфлацията у нас ще се задържи на високи нива – 4,6% през 2026 г. и средногодишно 3,9% през 2027 г., водена от поскъпването на енергията и услугите. Едва през 2028 г. се очаква темпът на нарастване на цените да се забави до 3,3%.

Въпреки че българската икономика запази силен ръст през първото полугодие на 2026 г. благодарение на потреблението на домакинствата, високият внос оказа отрицателно въздействие върху общия растеж. През следващите две години се очаква охлаждане на потребителското търсене заради по-слабото повишение на реалните доходи, инфлацията и умерения ръст на заплатите в публичния и частния сектор.

Инвестиционната активност също ще отслабне през 2027 г. след изчерпване на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост, преди да започне да се възстановява през 2028 г. Външната търговия ще бъде белязана от спад на износа на стоки и услуги през 2026 г. поради колебливия туризъм и забавянето при експорта на автомобили и инвестиционни стоки.

Макар през 2027 и 2028 г. да се прогнозира възстановяване на износа, рисковете пред автомобилната индустрия остават налице. Същевременно поскъпването на енергийните суровини вследствие на конфликта в Близкия изток ще продължи да оказва влияние върху потребителските цени и през 2027 г.

Допълнителен натиск генерират увеличените разходи за труд и енергия в сферата на услугите, като по-скъпата енергия ще се отразява и върху храните, макар и по-ограничено през 2027 г. От 2028 г. въвеждането на новата схема ETS2 ще прибави приблизително 0,7% към общата инфлация в България заради енергийното поскъпване, което ще се пренесе върху храните и услугите.

На пазара на труда темпът на растеж на възнагражденията ще продължи да се успокоява. След увеличение от 14,1% през 2024 г., компенсацията на един нает се повиши с 5,8% през 2025 г., като тази тенденция към по-умерен ръст ще се запази.

Безработицата ще остане на ниски равнища – 3,4% през 2026 г. и по 3,5% през 2027 и 2028 г. Структурният недостиг на кадри обаче ще продължи да тежи на ключови сектори заради демографските проблеми и намаляващото население в трудоспособна възраст.

Най-сериозното изпитание пред публичните финанси остава бюджетният дефицит, който според ЕК ще достигне 5% от БВП през 2026 г. при 4% за предходната година. Основни фактори са увеличените разходи за пенсии, заплати в публичния сектор, общински инвестиции, субсидии и предвиденото индексиране на възнагражденията с 5%.

Комисията предупреждава, че дефицитът може да се окаже дори по-висок при евентуална статистическа ревизия на данните за 2026 г. През 2027 г. салдото временно ще се подобри до дефицит от 4% от БВП, благодарение на мерки за увеличаване на приходите.

Тези мерки включват едногодишен данък върху свръхпечалбите в избрани сектори, по-високи постъпления от ДДС и акцизи, както и повишаване на минималния и максималния осигурителен праг. В същото време повишаването на прага за регистрация по ДДС и два нови пакета данъчни облекчения ще се отразят негативно на хазната.

Фискалният натиск ще се засили и от увеличените разходи за отбрана заради доставки на военно оборудване, както и от автоматичното индексиране на пенсиите. Подобрението през 2027 г. обаче ще бъде краткотрайно и дефицитът ще нарасне отново до 4,8% от БВП през 2028 г. след отпадането на извънредния данък и поради по-бързия ръст на държавните разходи спрямо приходите.

Държавният дълг на България ще продължи възходящата си траектория – от 29,9% от БВП през 2025 г. той ще достигне 33% през 2026 г., 35% през 2027 г. и 37,7% през 2028 г. Основните двигатели на тази задлъжнялост са трайно високите бюджетни дефицити и нарастващите разходи за обслужване на лихви.

Вижте още: