Тези дни по медиите излязоха съобщения за недостиг на бензин в търговската мрежа. Малки обекти съобщават за прекъснати доставки, като много бързо може да се окажем неспособни да заредим и в големите вериги. Представяте ли си изведнъж да останете без транспорт, защото никой не иска или не може да ви продаде бензин?
Оказва се, че пролемът е в недостига на биоетанол и той не е ограничен до България, европейски е. Без този компонент бензинът не отговаря на стандартите и не може да се продава. Потреблението на бензин у нас е около 680 млн. литра годишно (по данни за 2023 г.), което при Е10 (10% биоетанол) означава нужда от приблизително 68 млн. литра биоетанол.
Само преминаването от Е5 (5% биоетанол) към Е10 удвоява търсенето – от 34 на 68 млн. литра. Допълнителното изискване този етанол да бъде сертифициран за устойчивост прави доставките по-трудни и по-бавни. Разбира се, цялата тази измислена „екологичност“ се отразява и на цената на крайния продукт – в зависимост от флуктуациите в цените, добавянето на 10% биоетанол вдига цената на бензина с между 5 и 10 стотинки на литър, които при пазарен недостиг бързо могат да достигнат и до 20 ст./л.
На теория в България се произвеждат много биогорива (316 млн. л. за 2022 г.), но статистиката не прави разделение между биодизел и биоетанол. Астра Биоплант е голям производител и износител на биодизел, но не и на биоетанол.
Водещите в биоетанола би трябвало да са Алмагест и Евроетил (според сайтовете им), но за тях няма публична информация за произведени количества през последните години.
Недостигът показва, че имаме проблем с производството и разчитаме на внос, който обаче също не е наличен. Според мен основните причини и фактори за недостига са следните:
1. Прекомерна регулация – от 2021 г. ЕС наложи строги критерии за устойчивост (емисионни прагове 50–65 %, ограничения за ILUC, забрани за земи с високо биоразнообразие), а от 2023 г. и по-високи цели за дял на биогоривата.
2. Задължителност на Е10 – от 2025 г. бензинът в България трябва да съдържа 10% биоетанол, което рязко увеличи нуждите от зърнени суровини.
3. Тесни места във веригата на досатвки – новата европейска база UDB за проследимост забавя доставките, особено при внос, ако липсва пълна документация.
4. Слаби реколти – 2024–2025 г.
Югоизточна Европа отчете нисък добив на царевица, основна суровина за биоетанол. На теория САЩ и Бразилия могат да запълнят дефицита. На практика пречат три неща: • Мита – вносни такси от 0,10–0,19 евро/л. правят вноса скъп. • Сертификация – много чужди производители не покриват критериите за устойчивост и промяна в земеползването по стандартите на ЕС. •
Логистика – високите разходи за транспорт и ангажиментите на тези страни към по-близки пазари ограничават наличните обеми. Резултатът е, че бърз и евтин внос - като при втечнения природен газ например - почти не е възможен, дори при остър недостиг.
Масовото използване на зърно за гориво измества производството на храна, вдига цените и увеличава риска от кризи – каквито светът видя през 2007-2008 г., 2011 г. и 2022 г. Тогава цените на пшеница, ориз и царевица скочиха с десетки до стотици проценти, а част от причината бе разширеното биоетанолово производство, движено от политиките в ЕС и САЩ.
Освен това, първото поколение биоетанол често има малка или отрицателна полза – енергийният баланс на цялото упражнение не е особено добър. Според изследванията на жизнения цикъл в Европа (пшеница, царевица) се получават 1.5–1.9 единици енергия за всяка вложена, в САЩ (царевица) – около 1.3:1, а в Бразилия (захарна тръстика) – около 8:1.
Това подчертава значително по-малката енергийна възвръщаемост на европейския етанол спрямо тропическите суровини, а при отчитане на ефектите върху земеползването „климатичната полза“ може да се сведе до минимум. Това означава, че самата идея да се добавя задължително биокомпонент в горивата, без съобразяване с условията, не е особено смислена.
Основният проблем не е липсата на ресурси, а това, че наличните са вързани в тежък регулаторен режим. Изискванията за устойчивост и задължителните биокомпоненти в горивата водят до блокиране на част от производството и вноса.
Така пазарът остава без достатъчно биоетанол, а производството на Е10 буксува. Накрая, потребителите, които всъщност не искат (по-скъп краен продукт) и нямат нужда от този биоетанол, а просто от бензин, изобщо не могат да заредят. Бързо проучване в Google (втората картинка) показва, че петролната асоциация отдавна предупреждава, но явно остава глас в пустиня. Цитирам новина от октомври, 2024 г.:
„Председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев алармира за потенциален недостиг на бензин от първи март тази година… Бенчев подчерта, че текущото законодателство създава сериозни препятствия пред доставката на бензинови горива, смесени с биоетанол.
"Възможно е да останем без бензин от 1 март. В момента законодателството е такова, че ще ни бъде много трудно да доставим бензинови горива, смесени с биоетанол", заяви той.
Експертът добави, че санкциите за складове и бензиностанции, предлагащи чист бензин без биоетанол, са изключително високи, което допълнително усложнява ситуацията.“ Цялата работа е отличен пример как климатичната и енергийна политика могат да създадат „регулаторна блокада“, когато не се отчитат реалностите в света.
Проблемът е типично евро-бюрократичен и може да бъде решен само с изкореняване на свръхрегулацията.
