Рияд блокира американски план за военен натиск през Ормуз.
Саудитска Арабия отказва на САЩ използването на свои бази и въздушно пространство за операция „Project Freedom“ („Проект Свобода“), насочена към отваряне на Ормузкия проток по военен път.
Американската NBC News разкри, че Рияд е взел твърдо решение да не допуска използването на саудитска инфраструктура за подобна операция.
Това е сериозен сигнал, че Саудитска Арабия не иска да бъде въвлечена в директна конфронтация с Иран — дори под натиска на Вашингтон.
Саудитците разбрали за идеята от пост на Доналд Тръмп миналата неделя.
Според редица анализатори именно това е поставило операцията в логистична и политическа криза, а малко по-късно Тръмп обяви, че временно я „замразява“.
Публичното обяснение беше, че това става по молба на Пакистан заради възможност за дипломатическо решение. Паралелно с това Тръмп отново заплаши Иран с тежки последствия, ако не приеме американските условия.
Заради войната на САЩ и Израел, която предизвика световна енергийна криза, суверенните фондове на страните от Персийския залив обмислят да преразгледат инвестиционните си програми и да пренасочат предвидени за външни инвестиции средства към възстановяване на щетите от войната.
Ако това се случи американските технологични гиганти ще им се наложи да преосмислят своите планове за развитие, които се базират в немалка степен на АРАБСКИТЕ ПЕТРОДОЛАРИ.
До сега официалните изчисления показват, че тази война е струвала на САЩ около 50 млрд. долара преки разходи за поддържане на тези сили в региона, боеприпаси и унищожена инфраструктура.
Непреките разходи вероятно са много повече, но тяхното изчисление оставям на нашите анализатори, които от два месеца обясняват колко е смислена тази война.
Междувременно иранският външен министър Абас Аракджи посети първо Москва, а след това и Пекин — ясен знак, че Техеран активира дипломатическата си ос Москва–Пекин.
След срещата с китайския външен министър Ван И, иранската страна обяви, че Китай подкрепя правото на Иран да защитава своя суверенитет и национално достойнство, както и идеята за нова регионална архитектура за сигурност след войната.
Посланието от Москва, Пекин и Техеран изглежда все по-ясно: Близкият изток вече не е регион, в който Вашингтон може едностранно да диктува правилата.
