Историческа победа на Фараж във Великобритания. И пълен срив на управляващите либерали от Лейбъристката партия. Няма значение какво мислим за Фараж, този човек е пример за един от най-успешните европейски политици в 21 век. Когато почва преди десетилетия да говори за излизане от ЕС, както британското, така и европейската статукво му се подиграва. Не само, че 2016 се превърна в остриета на Брекзит, а днес е първа политическа сила. Защото на британците им е писнало, докато страната им страда от безконтролна миграция, жилищна криза, социални и други проблеми, статуквото на лейбъристите и торите да ти занимава с Украйна или джендърни безумия. И вероятно, защото им е писнало да живеят в квази-тоталитарна система, в която според The Times, годишно 12,000 британци биват арестувани за “расистки” или “хомофобски” публикации в социалните мрежи. Включително дори и за вицове (познато?).
Изборите в Англия, родината на либерализма, капитализма и парламентарната демокрация, бяха лакмусът за цяла Европа. Въпреки падането на Орбан в Унгария, в Стария свят идва националистическа вълна.
Това е от онези исторически моменти, когато има перфектно съвпадение на процеси и обстоятелства, водещи до катаклизмични промени. Евролибералите и глобалистите доведоха Стария свят до:
1) Енергийна и икономическа криза, изяждайки и последните “мазнинки”, натрупани през 19 и 20 век от по-добри поколения политици и по-здрави общества.
2) Миграционна, етническа и криминална крива. Подмяната на европейското население вече е очеизвадна. От България до Великобритания, навсякъде европейското население (което и без това има ниска раждаемост заради урбанизацията, феминизма, джендъризма, анти-наталните политики и жилищните кризи, намалява), бива подменяно с хора от Африка и Близкия изток. А престъпността е скочила със стотици проценти.
3) Геополитически и военни кризи, като тази в Украйна, която си беше предизвикана от Запада, а сега именно западните страни изливат стотици милиарди пари на данъкоплатците в бездънната яма.
4) Социо-културна криза - наложено на държавно ниво отричане и преследване на европейската култура, християнството, обществената, сексуална и човешка нормалност.
Идва цунамито на европейското недоволство срещу статуквото, което управлява от Втората световна война насам. Както винаги, в България ще усетим последни вълната, но няма да ни подмине, защото необходимостта на българите от “малко национален егоизъм”, за да перифразирам Захари Стоянов, е вопиюща.
