Съставянето на държавния бюджет се превръща в сложно политическо предизвикателство заради масовите очаквания за повишени разходи. Лъчезар Богданов, главен икономист в ИПИ, посочва, че е необходимо съкращаване на средства в проблемните сектори. Гледната му точка е представена в ефира на bTV.
Богданов подчертава, че малки съкращения в малки структури няма да имат нужния ефект. Вниманието трябва да се насочи към големите публични системи с висока неефективност. Съдебната власт и полицията в България поддържат по-високи разходи и брой служители спрямо средните нива за ЕС.
Въпреки нуждите от оптимизация, тези сектори остават извън плановете на правителството за съкращения. Според икономиста много системи успешно защитават своя публичен образ на недосегаеми структури. Овладяването на дефицита е възможно и чрез замразяване или минимален растеж на разходите.
Даниела Везиева, бивш министър на икономиката, намира съставянето на бюджета за амбициозна задача предвид наследената ситуация. Тя коментира, че дефицитът и държавните дългове продължават да нарастват застрашително. Прогнозите на ЕК сочат, че дефицитът ще остане над 4% през следващите три години.
Планираните съкращения от 10% се оценяват като недостатъчни от Везиева. Те засягат предимно капиталовите разходи и издръжката, а не възнагражденията на служителите. Този подход притиска второстепенните разпоредители и може да опорочи тяхната дейност.
Необходима е мащабна административна реформа, базирана на оценка на качеството на публичните услуги. Лъчезар Богданов предупреждава, че е опасно да се поддържа дефицит при рекордно ниска безработица. В ситуация на ръст на БВП и потреблението, целта трябва да бъде балансиран бюджет.
Отговорност за нарастващия дефицит носи голямото структурно разширение на държавните харчове. Богданов припомня, че бюджетът за 2026 г. не бе приет в края на 2025 г. Разходите обаче вече са се повишили със 17% за първите четири месеца на настоящата година.
Везиева не очаква сериозни реформи в бюджета за 2026 г., но те трябва да бъдат заложени в стратегическото планиране за следващия период. По въпроса за данъците Богданов смята, че тяхното повишаване не е неизбежно. То обаче би било логична последица от неразумно управление на разходите.
Приходната част на бюджета в момента е стабилна благодарение на добрата работа на данъчната администрация. Икономиката се развива успешно и постепенно се изсветлява. Основният проблем остава прекомерната амбиция за публично харчене, която генерира изкуствен натиск.
В момента държавата все още има опция за поемане на дългове, за да покрива дефицита. Съществува обаче риск пазарите да спрат да финансират страната или да предлагат заеми при много високи нива. Вече се наблюдава ръст на лихвите, които догодина ще достигнат 1,5 млрд. евро.
Ако негативната тенденция продължи, вдигането на данъците ще бъде неизбежно, което ще натовари най-силно средната класа. Алтернативен вариант за избягване на нов дълг е приватизацията на държавни предприятия. Част от тях продължават да се управляват неефективно като „свещени крави“.
Листването на компании от държавната енергетика и военните заводи на борсата би раздвижило капиталовия пазар. Включването на частни инвеститори би подобрило значително качеството на тяхното управление. Дългосрочното решение на проблема остава постигането на напълно балансиран бюджет.
Даниела Везиева също подкрепя балансирания бюджет, но прогнозира взимането на нов дълг до края на годината. Ключовият въпрос е в кои икономически сфери ще бъдат насочени тези средства. Наливането на пари единствено в социални плащания и заплати няма да подобри бизнес средата.
Подобен подход не стимулира индустриалния растеж и конкурентоспособността на страната. Когато икономическият растеж се опира единствено на потреблението, това е нездравословен сигнал за държавата. Последните актуализации по темата следят динамиката в бюджета и икономическите прогнози.
