След повече от 3-часови дебати Народното събрание прие на първо гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за потребителския кредит. Решението бе взето със 124 гласа „за“, 64 „против“ и 11 „въздържали се“. Председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов от „Прогресивна България“ защити законопроекта, посочвайки, че настоящият модел не работи и създава сив сектор от лихвари. Основна цел на управляващите е да бъде забранено отпускането на кредити в тъмната част на денонощието. Проданов подчерта, че се въвежда таван, който да предотврати случаи, при които граждани връщат 5000 евро за изтеглени 500 евро.
От опозицията отправиха сериозни критики към документа. Цончо Ганев от „Възраждане“ обвини управляващите в лобизъм в полза на компаниите за бързи кредити, докато Богдан Богданов от ПП заяви, че партията му няма да подкрепи законопроекта в този му вид. Мартин Димитров от ДБ призова за оттегляне на предложението, а от ДПС се обявиха за дълъг срок между двете гласувания.
Законопроектът въвежда забрана за непоискани кредити, включително едностранното увеличаване на лимити и изпращането на кредитни карти без съгласие. Регулациите обхващат краткосрочни кредити, овърдрафти и схеми тип „купи сега, плати по-късно“. Кредиторите вече ще бъдат задължени да предлагат възможности за рефинансиране и отсрочване на задълженията.
Въвеждат се по-строги изисквания при оценката на кредитоспособността за ограничаване на свръхзадлъжнялостта. Законопроектът ограничава обвързването на кредита с продажбата на други финансови продукти. Предвижда се и таван на разходите за заеми до три минимални работни заплати.
Всички кредитни посредници ще подлежат на задължителна регистрация и разрешение за дейност. Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще води регистри на кредиторите и посредниците. Също така, КЗП поема ангажимент да предоставя консултации на граждани, изпитващи затруднения с погасяването на своите кредити.
