Българската икономика ще продължи да расте, но с по-бавни темпове, показват данните на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Институцията очаква брутният вътрешен продукт на страната ни да се увеличи с 2,7% през 2026 г., а през 2027 г. растежът да се забави до 2,5%. Тази оценка съвпада с прогнозата на банката от юни.
След ръст на БВП от 3,4% през 2024 г. и 3,1% през 2025 г., икономиката е забавила темпа си до 2,8% през първите шест месеца на тази година. Въпреки това, експертите отбелязват, че потреблението и инвестициите остават сравнително устойчиви. Промишлеността отново отчита растеж след сериозното свиване през миналата година, а услугите и строителството продължават да подкрепят активността.
Картината във външната търговия остава по-неблагоприятна поради само частичното възстановяване на износа до средата на годината след силен спад в началото. ЕБВР обръща внимание и на инфлацията, която достигна 6,3% през май заради поскъпването на енергията, макар през юли да се наблюдава забавяне при цените на храните. По-сериозно предизвикателство остава състоянието на публичните финанси, тъй като за 2026 г. е заложен бюджетен дефицит от 5,7% от БВП, а страната е в процедура на ЕС за прекомерен дефицит.
Необходимостта от фискална консолидация е ключов риск, тъй като мерките за свиване на дефицита могат да повлияят на доверието на бизнеса и домакинствата. В същото време се очаква ускоряване на работата по Механизма за възстановяване и устойчивост, като България може да получи значителна част от финансирането до края на годината. Регионът на Югоизточна Европа показва по-слаби резултати, като през първата половина на годината икономическата активност почти не се е променила, а Румъния се очаква да отчете свиване от 0,2% през 2026 г.
Международната среда също оказва натиск чрез поскъпването на енергията, храните и нарушенията в търговията. Петролът премина границата от 100 долара за барел през април, а цените на природния газ са се повишили с над 70% от февруари, при спад на световния морски износ на втечнен газ с около 40%. Климатичните рискове, като ниските нива на Дунав и Рейн, затрудняват транспорта и производството на електроенергия, допълнително натоварвайки конкурентоспособността на европейската индустрия.
