Българската икономика демонстрира устойчив растеж в секторите на потреблението, инвестициите и строителството, макар да се сблъсква със сериозни предизвикателства. Според данни на Националния статистически институт към 2 октомври 2026 г. се отчита спад в промишленото производство, ускорено поскъпване на имотите и значително разширяване на външнотърговския дефицит.
През второто тримесечие на 2026 г. брутният вътрешен продукт на страната възлиза на 30,292 млрд. евро по текущи цени, което прави по 4729,3 евро на човек от населението. Реалният ръст на БВП спрямо същия период на предходната година е 2,8%, а строителната продукция през юли бележи годишен скок от 4,9%, с ръст от 9,5% при сградното строителство.
Промишлеността обаче среща затруднения, като през юли производството намалява с 6,8% на годишна база. Спадът е 36,1% в добивния сектор и 7,3% в преработващата промишленост, докато производството на енергия нараства с 16,7%. Положителен сигнал е лекото подобрение на доверието в промишлеността през септември с 0,4 пункта спрямо август.
Потреблението остава стабилен двигател на икономиката с 5,6% годишен ръст в търговията на дребно през юли. Продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия скачат със 7,5%, горивата – с 6,6%, а нехранителните стоки – с 4,1%. Индивидуалното потребление съставлява 69,7% от БВП и нараства реално със 7,6% на годишна база, докато инвестиционната активност добавя още 8,4% ръст при бруто образуването в основен капитал.
Пазарът на труда остава динамичен с безработица от 3,5% през второто тримесечие, обхващаща 107,1 хил. души при обща заетост от 2,918 млн. души. Разходите на работодателите за труд са нараснали с 9,9% за година, а средната брутна заплата през юни е 1421 евро. Недостигът на кадри остава пречка, като 31,2% от индустриалните предприятия посочват това като основен проблем.
Външнотърговският баланс се влошава, като за периода януари-юли дефицитът достига 6,507 млрд. евро, или 5,2% от БВП, срещу 4,790 млрд. евро година по-рано. Причината е по-бързият темп на вноса, който нараства с 13,4% до 33,356 млрд. евро, спрямо 9% ръст при износа, достигнал 26,850 млрд. евро. Дефицитът по текущата сметка се покачва до 5,427 млрд. евро.
Въпреки търговските дисбаланси, преките чуждестранни инвестиции значително се увеличават, достигайки 3,448 млрд. евро за първите седем месеца на годината. Инфлационният натиск остава осезаем с 5,1% годишна инфлация през август. Цените на жилищата през второто тримесечие са нараснали с 15,5%, а цените на производител на вътрешния пазар са скочили с 16,8% на годишна база.
Кредитирането продължава да поддържа високи нива на активност. Кредитите за нефинансови предприятия възлизат на 29,256 млрд. евро, а тези за домакинствата достигат 32,637 млрд. евро, формирайки общ обем от 61,893 млрд. евро. Данните се базират на анализи на НСИ и Българската народна банка, като следващата актуализация на статистиката се очаква на 30 декември.
