Комисията за финансов надзор (КФН) предлага изцяло нова рамка за оценка на доходността на универсалните и професионалните пенсионни фондове. Досегашният механизъм за минимална доходност ще бъде заменен от модерна система, базирана на пазарни индекси. Тази промяна цели по-обективно измерване на резултатите от управлението на активите и е част от актуализацията на Кодекса за социално осигуряване.
В центъра на новия модел е въвеждането на бенчмарк (показател за съпоставяне), който съчетава различни борсови индекси. Той ще служи за основен критерий при служебното разпределение на лицата, които не са избрали фонд сами. Същевременно индексът ще оценява представянето на подфондовете, отчитайки дългосрочния характер на пенсионните спестявания.
Структурата на новия бенчмарк включва пет глобални индекса и компонент „парични средства“ за поддържане на ликвидност. Тя е напълно съобразена с възможностите за инвестиции в международни и европейски дългови и дялови инструменти. КФН залага на доказани финансови инструменти, които да отразяват реалната пазарна среда.
Ключов елемент в системата е индексът S&P Global 1200 EUR Hedged PRI, обхващащ около 1200 компании от целия свят. Избрана е версия, хеджирана в евро, за да се минимизира валутният риск преди влизането на страната в еврозоната. Този индекс вече представлява значителна част от реалните инвестиции на българските пенсионни дружества.
Към него се добавя и S&P Euro PRI, който проследява представянето на водещите корпорации в еврозоната. КФН аргументира това с голямата експозиция на родните фондове към европейски емитенти. Чрез него се цели елиминиране на влиянието на валутните колебания извън рамките на валутния съюз.
Дълговият компонент ще се формира от два специализирани облигационни индекса. Първият е iBoxx € Eurozone 5-10 TRI, фокусиран върху държавни облигации с матуритет между 5 и 10 години. Според регулатора този диапазон най-точно съвпада с инвестиционния хоризонт на пенсионните портфейли.
Вторият дългов инструмент е iBoxx EUR Liquid Corporates Diversified TRI, включващ ликвидни корпоративни облигации с висок рейтинг. Неговата роля е да отрази присъствието на качествен фирмен дълг в активите на фондовете. Така се гарантира баланс между държавни ценни книжа и частни инвестиции.
Българският капиталов пазар също остава ключов чрез включването на най-широкия индекс BGBX40 PRI. Той обхваща 40-те най-ликвидни публични компании, търгувани на Българската фондова борса. Участието на BGBX40 в бенчмарка следва философията за подкрепа на местния пазар чрез институционалните инвеститори.
Паричните средства по разплащателни сметки са включени като самостоятелен компонент с нулева доходност. Това отразява изискванията за поддържане на ликвидност, необходима за изплащане на средства на наследници или прехвърляния. Регулаторната рамка гарантира, че фондовете винаги ще разполагат с налични ресурси за своите задължения.
Експерти като Евелина Милтенова посочват, че доброволните пенсионни фондове остават сред най-перспективните продукти на пазара. Станимира Несторова допълва, че текущата реформа отваря врати за повече частни инвестиции в сектора. Тези мнения подчертават важността на новата методология за сектора.
Новата рамка въвежда различни тегла на компонентите според рисковия профил на подфондовете. Динамичният подфонд, насочен към по-младите осигурени лица, ще има до 75% тегло на акциите. Това цели максимизиране на доходността при по-дълъг инвестиционен период.
При балансирания подфонд на УПФ и ППФ водещ ще бъде индексът на държавните облигации с 50% тегло. Акционните индекси S&P Global и S&P Euro ще имат общо участие от 35%. Този модел търси оптимално съотношение между стабилност и умерен растеж на активите.
Консервативният подфонд ще поддържа най-висок дял на компонента „парични средства“ за максимална сигурност. Средствата в него остават за кратък период от около 3 години преди деактивиране на партидите. Поради тази причина приоритет тук е високата ликвидност и защитата на натрупания капитал.
Доходността ще се изчислява на годишна база чрез средногеометричен подход за период от пет години. Методиката обхваща данни от последните 20 тримесечия, за да се избегне влиянието на временно разтърсване на пазарите. Това ще предостави на потребителите по-устойчива и реална представа за управлението на техните пари.
Регулаторът цели да стимулира по-активно управление и постигане на по-висока доходност за българските граждани. Преходът към новата система ще бъде поетапен и ще се осъществи в периода от 2028 до 2031 г. През това време ще бъде натрупана необходимата историческа статистика за пълното прилагане на модела.
Допълнително КФН одобри по-високи резерви за пенсионните дружества с цел по-добра защита на спестяванията. Въвеждането на мултифондовете се очаква да доведе до по-ниски такси и по-агресивно нарастване на активите. Парламентът вече прие окончателно тези промени, с което постави началото на нова ера в пенсионното осигуряване.
