Временната бюджетна комисия в Народното събрание направи ключова крачка към реформирането на пазара на държавен дълг. Депутатите приеха на първо четене законопроекта на „Прогресивна България“ (ПБ), който предвижда емитиране на държавни ценни книжа (ДЦК) за физически лица. В същото време предложението на ГЕРБ-СДС беше отхвърлено, след като Министерството на финансите и Българската народна банка (БНБ) застанаха зад проекта на ПБ.
Основната цел на инициативата е да насърчи участието на дребните инвеститори на финансовите пазари чрез активи с нисък рисков профил. Според вносителите това ще разшири достъпа до инструменти за управление на държавния дълг и ще включи гражданите по-активно в икономическите процеси. Проектът на ПБ получи 19 гласа „за“, докато предложението на Владислав Горанов беше подкрепено от едва шестима народни представители.
Основната критика към проекта на ГЕРБ бе насочена срещу идеята за участие на „Български пощи“ в процеса на записване и изкупуване на ДЦК. Владислав Горанов защити предложението с примери от Хърватия, обвинявайки финансовото министерство в твърде консервативен подход. Той призова за използване на модерна електронна инфраструктура за пласмент вместо сегашната система на фискалното агентство на БНБ.
Представителите на централната банка отговориха, че в предложения от Горанов модел съществуват твърде много неизвестни. Владислав Панев от „Демократична България“ също се обяви срещу ролята на пощите, подчертавайки, че те нямат необходимата специализация. Той напомни, че българите предпочитат да държат средствата си в банките, а не в пощенски клонове.
Дебатът в комисията обхвана и възможността за предлагане на ДЦК чрез Българската фондова борса (БФБ). Асен Василев от „Продължаваме промяната“ посочи, че през 2024 г. са правени опити за насочване на емисиите директно към фондовия пазар и неговия депозитар. Милена Бойкова от Министерството на финансите обаче опонира, че първичното предлагане през борсата не е обичайна световна практика.
Централно място в дискусията зае изграждането на алтернативна електронна платформа за търговия с ДЦК, заложена в проекта на „Прогресивна България“. Заместник-министърът на финансите Методи Методиев поясни, че създаването на подобна система би отнело между 9 и 12 месеца. Проектът на ПБ е предпочетен заради по-плавния си подход, който първоначално запазва структурата и ролята на БНБ.
Константин Проданов, председател на комисията, подчерта, че новите норми ще синхронизират българското законодателство с европейската рамка. Той увери, че планираните емисии за граждани ще са с по-малък обем, за да не дестабилизират банковия сектор или имотния пазар. ДЦК за физически лица ще имат значително по-нисък праг за инвестиране в сравнение с инструментите за институционални инвеститори.
Инвеститорите, които задържат своите ценни книжа до настъпване на падежа, вероятно ще получават специални бонуси по италиански модел. Конкретните параметри на емисиите предстои да бъдат уточнени, като те ще бъдат ексклузивно насочени към индивидуални лица. Предстои окончателното гласуване на текстовете в пленарната зала на Народното събрание.
Темата за достъпа на гражданите до държавен дълг е във фокуса на общественото внимание от години, но едва наскоро влезе в реалния политически дневен ред. В края на мандата си кабинетът на Росен Желязков прие Стратегия за първично предлагане на ДЦК към индивидуални инвеститори. Експерти като В. Големански и Иван Такев смятат, че тези стъпки ще стимулират капиталовия пазар и ще доведат до листване на дългови инструменти на борсата.
