Почти половината от разходите на домакинствата в Европейския съюз се насочват към покриване на основни нужди, сочат актуални данни на Евростат. През януари 2026 г. 46% от потреблението в ЕС е било разпределено в три ключови категории: храни и безалкохолни напитки, жилище, вода и енергия, както и транспорт.
В България тежестта на тези пера върху семейния бюджет е дори по-осезаема. По данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2025 г., разходите за храна и безалкохолни напитки заемат 29,6% от общия бюджет на човек, докато жилищните разходи формират 15%, а транспортът и съобщенията – 11,3%. Така само тези три групи съставляват около 56% от всички разходи на домакинствата.
Макар методологиите на НСИ и Евростат да не са идентични, и двата източника потвърждават, че значителна част от средствата отиват за ежедневни и трудно отложими нужди. През последното тримесечие на 2025 г. средният разход за храна на човек е достигнал 948 лева, което е ръст от 6,8% спрямо 888 лева година по-рано. Делът на тези разходи в общия бюджет се е увеличил с 0,3 процентни пункта.
През 2025 г. България запази позицията си на страната с най-ниско ценово равнище на потреблението в ЕС, достигайки 63% от средното за съюза. Това обаче не означава автоматично по-лесен живот, тъй като ниските цени корелират с по-ниски доходи и ограничена покупателна способност. Ценовото равнище при жилищата у нас е било 41% от средното за ЕС, но въпреки това те заемат голям дял от семейния бюджет.
Разходите за транспорт и съобщения също бележат ръст, като се увеличават с 4,1% на годишна база. Все пак се наблюдава положителна тенденция при доходите, които растат по-бързо от разходите. През четвъртото тримесечие на 2025 г. средният доход на човек е достигнал 3687 лева, отчитайки годишен ръст от 9,4%, докато общият разход на човек се е увеличил с 5,6%.
Тази разлика предоставя известно финансово облекчение за домакинствата, макар структурата на бюджета да остава силно концентрирана върху задължителните нужди. При положение че почти една трета от разходите отиват само за храна, всяко по-сериозно поскъпване се усеща директно. За българските домакинства основният въпрос остава не просто ниската цена, а каква част от дохода е нужна за покриване на жизнените потребности.
