По време на парламентарен блицконтрол премиерът Румен Радев обяви, че реалният бюджетен дефицит за 2025 г. не е 3%, а достига 5,7%. Той посочи, че в момента Министерството на финансите съвместно с Европейската комисия извършват преизчисление на тези показатели. Според Радев това състояние на хазната е пряко наследство от действията на предходното управление.
Темата предизвика сериозен политически дебат относно отговорността за процедурата за прекомерен дефицит срещу България. Бившият финансов министър от ГЕРБ Теменужка Петкова коментира още през май, че процедурата се отнася за 2026 г. поради липсата на представен доклад по Националния фискално-структурен план.
Напрежението ескалира след приемането на бюджета за 2026 г. с планиран дефицит от 5,7% от БВП, което надвишава европейския праг от 3%. ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ сезираха Конституционния съд с отделни искания, атакувайки различни разпоредби на финансовата рамка. ГЕРБ изтъкват високия дефицит като основен аргумент за несъответствие с действащите фискални правила.
По време на парламентарното заседание лидерът на ПП Асен Василев постави въпроса за подготовката на бюджета за 2027 г. в контекста на евентуални решения на Конституционния съд. Той подчерта, че проектът за минимална работна заплата противоречи на Конституцията и попита какви са намеренията на кабинета относно макрорамката. Василев настоя за яснота по размера на минималното възнаграждение, определяйки го като основополагащ параметър за разчетите.
В отговор премиерът Радев отказа да посочи конкретна сума, заявявайки, че тя ще стане ясна едва след преглед на всички параметри. Той подчерта, че целта на правителството е намаляване на дефицита, фискална консолидация и премахване на автоматизмите в бюджета. Премиерът добави, че преди изготвянето на макрорамката трябва да се анализират капиталовата програма на министерствата и текущите разходи.
