Схемата за стабилизиране на бюджета изисква разходно ориентирана фискална консолидация, тъй като приходните мерки нямат благоприятен ефект върху икономиката. Това заяви пред БНР икономистът, експерт по бюджетните въпроси и член на Фискалния съвет Любомир Дацов.
По думите му мерките в приходната част нарушават и утежняват бизнес средата, като водят до спад на икономическата активност или налагат вдигане на данъци със същия негативен резултат.
Финансистът подчерта, че запушването на бюджетни пробойни през приходите в дългосрочен план влияе отрицателно върху постъпленията и средата за правене на бизнес в страната. Подобни ходове не се отличават с висока ефективност и следва да бъдат само крайна мярка при сериозна ситуация. Държавите обикновено срещат проблеми в разходната част и след взети грешни решения през предходната година е логично нормализирането да се осъществи именно през свиване на разходите.
Според Дацов работещият подход налага фискалните агрегати – заплати, издръжка, пенсии, субсидии и социални плащания – да нарастват с по-малък процент от очаквания ръст на БВП, за да се понижи техният относителен дял. Истински устойчивото решение обаче са структурните реформи, които трайно преодоляват натрупаните дефицити в държавата. В момента липсва заявка за подобни комплексни реформи, изискващи повече усилия и експертиза, въпреки че именно те носят реален икономически смисъл и развитие.
Икономистът коментира и темата за държавния бюджет за 2027 г. на фона на изискванията на Европейската комисия при свръхдефицит, подчертавайки, че изразява лично мнение, а не официална позиция на Фискалния съвет, който все още няма становище по въпроса. Той поясни, че от 2 години действа променена рамка на ЕС, която засяга абсолютно всички държави членки. Тя определя фискалните правила и границите, които не бива да се преминават, за да се гарантира обща синхронизирана политика и съюзна интеграция.
Страните в ЕС са разделени в 3 категории според постигнатите показатели. Първата обхваща държави с дефицит под 3% и дълг под 60% от БВП, които разполагат със свобода да управляват бюджета си без съгласуване на детайлите, стига да следват фискалния път. Втората категория обединява страните, които евентуално нарушават процедурата, но дългът им остава под 60%, като в тази група попада България, а в третата са държавите с дълг над 90% от БВП.
Разликата се състои в срока за покриване на критериите, който според случая е 4-годишен или 7-годишен период. В засегнатите държави са налице структурни проблеми както в бюджета, така и в икономиката и функциониращите системи. Европейската комисия прилага математически модел, определящ необходимите резултати и разрешения годишен процент на растеж на нетните разходи, така че фискалната стабилност да бъде възстановена в рамките на 4 или 7 години.
