България е изправена пред сериозен времеви натиск по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Вицепремиерът Атанас Пеканов предупреди, че страната ни разполага с броени месеци, за да навакса критичното изоставане при ключови реформи. В противен случай държавата рискува загуба на финансиране и допълнителни тежести за бюджета.
Статистиката показва, че за пет години България е усвоила едва 53% от общия размер на средствата. Това е далеч под средното за Европейския съюз ниво, което надхвърля 70%. Настоящият кабинет се стреми да спаси максимален обем от ресурсите и да доближи страната до европейското темпо.
Механизмът по ПВУ приключва на 31 август, което поставя проектите в режим на спешност. Всички неизпълнени до тази дата ангажименти ще доведат до директни санкции за националния бюджет. Ситуацията по част от инвестиционните обекти вече е официално определена като критична.
Забавянето засяга фундаментални сектори като правосъдието и антикорупционното законодателство, които са приоритет за Европейската комисия. Пеканов подчерта, че новата антикорупционна комисия не трябва да се използва като политически инструмент. Очаква се и законодателните промени за контрол върху главния прокурор да бъдат окончателно приети.
В енергетиката изоставането е свързано с реформи в Българския енергиен холдинг (БЕХ) и ВиК сектора. Липсата на устойчиви решения до момента блокира близо 500 млн. евро. Съществува и риск от замразяване на над 1 млрд. евро по Фонда за справедлив преход.
Относно четвъртото плащане, от общо 25 мерки са изпълнени 19, а документи се подават до 5 юни. Европейската комисия ще оцени прогреса и се очаква изплащане на средствата през юли. Важно е да се уточни, че неизпълнението води до временно задържане, а не до окончателна загуба.
Шестте проблемни мерки включват ВиК реформата, промени в БЕХ и избор на мениджър за Фонда за декарбонизация. Регистрира се забавяне и в инвестициите за амбулаторни грижи и в сектор „Култура“. Въпреки това е създадена организация за финализиране на договорите в културния сектор до началото на юли.
По петото плащане ситуацията е още по-предизвикателна, тъй като нито един от 56-те етапа не е напълно завършен. Сред тях са внедряването на системата за въздушна спешна помощ HEMS и модернизацията на държавната оптична мрежа. Към този пакет спадат и дигитализацията на строителните разрешителни и информационната система за енергийна бедност.
Транспортният сектор очаква доставка на общо 32 нови влака и 9 локомотива по ПВУ. В сферата на енергетиката проектът RESTORE предвижда 720 млн. евро за капацитет за съхранение на електроенергия. Под риск са и ремонтите на десетки училища, детски градини и студентски общежития.
Паралелно се подготвят предложения за промени в Закона за държавния служител с цел превенция на корупцията. Тъй като крайният срок наближава, някои проекти с най-голямо забавяне може да бъдат редуцирани или заменени. Обмисля се включването на алтернативни приоритети като дигитализация на приходните агенции – НАП и Митници.
