ЧЕСТИТА БАНГАРАНГА:€ Всяка малка успешна българска бангаранга се определя като такава САМО от чужбина.
Винаги е било така. Но това е бял кахър - всяка успешна малка българска бангаранга се язди от милиони чиновници, кметове, политици, шефове, шефчета, началници на кенефи, анализатори на анализи, управници на фанфари, стотици горди бюрократи както и един мълчалив човек, който е портиер, за да забравя да отвори вратата - защото е уморен. Всичко това е великата българска дисфория на пребития български талант опакован в еуфория и екзалтация на всички, които нямат талант, но гризат талант no цял ден - той е само гарнитура на културната им сухоежбина.
Обикновено тази гарнитура е политическа, както днес. Незнайно защо троловете ползват шумно бангарангата за да бият по копейките. Ползват я всички, които са безполезни - случва се когато някой случайно уцели ваксата и ни признаят от чужбина.
Ние не сме собственици на еуфорията си - това е. Не съм казал и дума за песента. Нямаше да кажа нищо, но днес трябва да отразя всенародните празненства с фонтани от вино, осигурени от кмета на София, заедно с клоуни на колела без седалки носещи венци от министерство на културата, с ленти от хляб, сол и мед и Еврочесън здравословен за родното тяло, но миришещ на артобщност, в която всички са началници на един артист. Ако не са - ше му станат клакьори, защото те се хранят с месо от артист.
Без да са отгледали нито един артист в нашата арткочина. Песента реално е парадоксална победа на женския бюст над чалгата, която е родена от женски бюст. Великолепна победа, културна операция по ъпгрейдване на родната гръдна обиколка, европеизация на разкопчания анцуг, който още не е костюм, но е забелязан от чужденците.
Само по себе си една песен не е културна революция, но една фалшива революция се нуждае точно от такава песен, за да екзалтира с мантра, да има римувана дума, за да е лесна за масова употреба, да обещава много мечти, да дава възможното говорене за нечии единични усилия и труд, които армията от чиновници язди. Новият национален герой има тапия от ксенофилията ни, тескере от високата порта на звездните ни политици и е страшно нужен на социалния мир, който много пуши и пие. Има нужда да е сексапилен, за да скрие стриите на умиращата нация и да я накара да танцува дивашки танци, които по дефолт са чуждо хоро. И пак това не е проблем. Проблем е ездата на талантливата единица от мошениците на власт, от медиите, от случайните райбери на всеки български прогрес.
Няма проблем колко е гениална песента. Има проблем че тя вече е знаме на една армия от зомбита на бюра. Легион от трупове с работно време. Те имат нужда от химн, защото са забранили всякаква музика и имат склад с пиана, до който не се допускат малки деца. Точно те изпълзяха днес и блестят в еврослуз и роден собствен сос. Трагедията на артиста, който е млад и велик, несъмнено - е, че от утре ще трябва да срещне дилемата на българския женски бюст на сцена - как да продължи кариерата си ?!
Като евродиско, което е хубаво, но непредпочитано - или като кючек, който е ужасен, но е обичан от сърце. Какво ще кажат чиновниците на чалгата, крадците на истинска музика, културтрегерите които са педалите на масовата спирачка за българско смело изкуство?
! Всичко това може и да не подхлъзне доброто дете, отличничката на евроидеята, която е нормална и секси, а не ненормална и противна като други евроидеи. Знам какво ше я подхлъзне. Калта от слюнката на подмазвачите може да обърка всеки гений. Не са проблем критиките, Даро, проблем са всички които ще натежат на раменете ти, защото те са катерачи по рамене и удушвачи на усмивки.
Ми виж какво става:)) хората с букетите се опитват да нахранят цял един народ с една единствена бангаранга - тази твоята. А народът е гладен за бангаранги, верно е. Само това яде. Успех, ама разбира се, че успех.
