България все още не е изпратила официалната нотификация до Европейската комисия относно проекта за изграждане на нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“. Информацията бе потвърдена по време на презентация на технологичния доставчик Westinghouse. Макар първоначалните очаквания на проектната компания да бяха за внасяне на документите през февруари чрез Министерството на финансите, процедурата все още е в ход.
Директорът на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ Петьо Иванов посочи, че екипът му работи активно с администрацията на министерството. Към момента не се ангажират с конкретни срокове за изпращане на документацията към Брюксел. Обикновено процесът по получаване на отговор от европейските институции отнема около една календарна година.
Стратегическата цел остава въвеждането в експлоатация на двата нови реактора AP 1000 до 2037 година. До края на 2026 година се предвижда проектната компания да придобие пълна собственост върху терена за площадката. Сделката за т.нар. „златни ливади“ на стойност 100 млн. евро не се осъществи, като в момента се прави нова оценка на частните земи.
Оценката е фиксирана на 1400 евро за декар, като се очаква окончателното решение на собствениците. Дори при евентуални съдебни обжалвания, държавата планира да разполага с терена най-късно до края на 2026 година. Успоредно с това се подготвя удължаване на договора за инженеринг с вероятно още 14 месеца.
Тази стъпка е необходима за минимизиране на рисковете от забавяне и неочаквано оскъпяване на мащабната инвестиция. Българската страна настоява пред изпълнителите за фиксирана цена за изграждането на новите ядрени мощности. Петьо Иванов поясни, че в момента се анализират различни финансови компоненти и варианти за разпределение на рисковете.
Към момента официална крайна цена на реакторите не се коментира поради липсата на финализирани допълнителни опции. Анализите обаче сочат, че реализацията на проекта ще генерира икономически ползи за България в размер на 9,12 млрд. евро по време на строителството. От тях 3,38 млрд. евро ще бъдат директни приходи за българските компании.
Български подизпълнители ще имат възможност да работят и по други международни проекти на Westinghouse, включително в Полша. Преди окончателното инвестиционно решение за новите блокове ще бъдат вложени около 500 млн. евро. Общите ползи за националната икономика за 60-годишния период на експлоатация се изчисляват на 55,2 млрд. евро.
Проектът се разглежда като мощен катализатор за икономическото развитие на страната, а не просто като енергиен отрасъл. Плановете за финансиране предвиждат участие на експортните банки на САЩ, Южна Корея и Канада. Тези институции ще извършат детайлна проверка на проекта, която ще продължи между 12 и 14 месеца.
Сериозно предизвикателство пред реализацията остава осигуряването на квалифицирани кадри. Проектната компания си сътрудничи с училища и университети, като се организират и съвместни обучения в Южна Корея с партньора Hyundai. Недостигът на технически специалисти в сектора е фактор, който може да повлияе върху едновременното развитие на „Козлодуй“ и „Белене“.
В момента тече мащабен обмен на техническа документация с българските регулатори за адаптиране на стандартите към метричната система. Използваната технология AP 1000 е базисна и вече е доказала своята ефективност и безопасност в глобален мащаб. От Westinghouse подчертават, че моделът разполага с интегрирани пасивна и активна системи за защита.
Пасивната защита позволява автоматично спиране и охлаждане на реактора без външна намеса при аварийни ситуации. Според компанията тази технология би могла да предотврати катастрофата във Фукушима, причинена от наводняване на дизеловите генератори. Въпреки предимствата, ядрените регулатори в Европа продължават да анализират специфичните изисквания за лицензиране на тези системи.
