България се нарежда сред държавите в Европейския съюз (ЕС) с най-сериозен прираст на държавния дълг, изразен като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2025 г. Въпреки че страната запазва едно от най-ниските му нива в съюза с 29,9%, отчетеното повишение е с 6 процентни пункта (пр. п.) спрямо 2024 г. По този показател България заема втора позиция в ЕС, отстъпвайки единствено пред Финландия, където ръстът достига 6,2 пр. п.
Класацията с най-високо повишение продължават Полша с 4,8 пр. п., Румъния с 4,5 пр. п., Белгия с 3,9 пр. п., Франция с 2,9 пр. п. и Италия с 2,4 пр. п. В отговор на текущата фискална среда правителството прие в края на миналата седмица решение за поемане на нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро през настоящата година. Мярката е мотивирана от необходимостта за осигуряване на префинансиране на ключови проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост, след като депутатите от „Прогресивна България“ се отказаха от повишаване на тавана без санкция на Министерския съвет.
Пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия очертава тенденция към разрастване на задлъжнялостта, като се очаква през 2026 г. тя да достигне 32,3% от БВП, а през 2027 г. да се увеличи до 35,5%. Тези прогнози са базирани на очаквани нива на бюджетния дефицит съответно от 4,1% за 2026 г. и 4,3% за 2027 г. Тревожните данни бяха допълнени от вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев, който предупреди, че без адекватни мерки дефицитът за тази година може да достигне 7,4% от БВП.
Обществеността очаква представянето на проектобюджета за 2026 г. на правителството на Румен Радев, който ще детайлизира средносрочната рамка и заложените параметри. Към края на 2025 г. 12 от общо 27 държави в ЕС поддържат дълг над 60% от БВП, като 5 от тях надхвърлят критичния праг от 100%. Лидери по задлъжнялост са Гърция (146,1%), Италия (137,1%), Франция (115,6%), Белгия (107,9%) и Испания (100,7%).
От другата страна, с най-ниски нива на дълга освен България се отличават Естония (24,1%), Люксембург (26,5%), Дания (27,9%) и Ирландия (32,9%). В периода 2024–2025 г. общо 19 държави от ЕС и Норвегия са регистрирали увеличение на съотношението, докато 8 страни са успели да го понижат. Най-съществено намаление е отчетено при Гърция с 8 пр. п., последвана от Кипър със 7,7 пр. п., Ирландия с 5,4 пр. п., Португалия с 3,8 пр. п. и Дания с 2,6 пр. п.
По отношение на валутната структура, Евростат отбелязва, че в края на 2025 г. почти целият дълг на страните от еврозоната е бил деноминиран в евро. България обаче е сред двете държави в ЕС, в които над 50% от дълга е в чуждестранна валута, достигайки 75%, от които 71% са в евро. Румъния е другата страна с подобна структура, където делът възлиза на 53%. Значително влияние на чуждестранната валута се наблюдава още в Унгария (32%), Полша (26%) и Дания (24%).
