България запазва 35-ото си място сред 40 държави в Индекса на богатството на нациите (WNI) за 2026 г., оставайки държавата с най-ниско класиране в рамките на Европейския съюз. Данните, представени от Института за пазарна икономика (ИПИ), показват общ резултат от 546 точки за страната. Това е ръст от 13 пункта спрямо предната година, който обаче не е достатъчен за изкачване в класацията.
Анализът на данните за последните 11 години очертава тенденция на умерен оптимизъм. През този период България е повишила резултата си с около 20%, което я позиционира сред държавите с най-бърз напредък в изследването. Независимо от този темп, дистанцията до останалите европейски страни остава значителна.
Експертите от ИПИ посочват ниската ефективност на публичните разходи като ключов фактор за слабото представяне. Основните предизвикателства са концентрирани в здравеопазването, образованието и влошеното състояние на околната среда. Тези дефицити са пряка последица от продължителната политическа нестабилност и системното отлагане на важни реформи.
Сред позитивите за България се отличават отбраната и инфраструктурата, които поддържат по-високи нива на оценка. Очакванията са, че членството в Шенген и предстоящото присъединяване към еврозоната ще осигурят нови пътища за инвестиции. Това би могло да ускори икономическия растеж и да подобри цялостните перспективи пред страната.
Въпреки че частният сектор демонстрира по-добри показатели от публичния, анализаторите остават предпазливи. Наблюдава се зависимост на икономическия растеж от потреблението и кредитната активност, паралелно с нарастващата роля на държавата в преразпределението на ресурсите.
Индексът се изготвя от Варшавския институт за предприемачество в сътрудничество с 20 изследователски центъра от различни страни. Обхватът на проучването включва държавите от Европейския съюз, членовете на ОИСР и Украйна. Методологията оценява седем ключови сфери, като съпоставя приноса на частната икономика с ефективността на публичните институции.
