Търговците на нехранителни стоки са изправени пред ръст на разходите до 20%

Разходите на търговците на нехранителни стоки са се увеличили с между 4 и 20% в зависимост от вида на стоките и търговските вериги. Основните фактори за този ръст са поскъпването на транспорта, логистиката, складовите услуги и труда, показва годишно проучване на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки сред нейните членове.

Изпълнителният директор на асоциацията Галин Попов заяви пред Нова телевизия, че най-сериозен натиск оказва поскъпването на логистичните услуги, провокирано до голяма степен от геополитическата обстановка.

Въпреки нарастващите оперативни разходи, много търговци съзнателно се въздържат от повишаване на крайните цени заради ограничената покупателна способност на потребителите. В ефира на предаването „Здравей, България“ Попов подчерта, че все повече компании задържат ценовите равнища, тъй като пазарът трудно би поел нови увеличения. Той допълни, че при продължаващ ръст на разходите е възможно да последва ново поскъпване през 2027 г.

Данните на КНСБ отчитат, че само за месец дрехите и обувките са поскъпнали със 7,4%, докато годишното увеличение при нехранителните стоки достига 7,2%. Тези процеси трансформират потребителското поведение, като купувачите стават все по-чувствителни към цените и активно търсят промоции и начини за оптимизиране на бюджета си. От своя страна веригите търсят ефективност чрез автоматизация, въвеждане на каси за самообслужване и електронни етикети, макар че тези технологии изискват високи първоначални инвестиции и не носят незабавен ефект.

Сериозно предизвикателство за сектора остава и дефицитът на работна ръка, който влияе пряко както върху финансовите разходи, така и върху качеството на обслужване. Наред с това бизнесът се сблъсква с проблема с кражбите, които бележат значителен ръст в отделни търговски обекти, като най-засегнати са магазините за облекло и тези от типа „Направи си сам“. По думите на Попов това представлява организирана схема, при която откраднатите стоки впоследствие се препродават на паркинги.

Подобни загуби от кражби трудно могат да се отразят своевременно в крайните цени, тъй като липсите обикновено се констатират при инвентаризация след три до шест месеца. Коментирайки обществените дебати относно търговските надценки, Попов категорично разграничи надценката от реалната печалба, посочвайки, че при надценка от 200% многобройните разходи могат да сведат финалната печалба до едва 10%. Представителите на сектора предупреждават, че съчетанието от растящи оперативни разходи, недостиг на персонал и ограничено търсене свива все повече възможностите за поемане на инфлационния натиск без вдигане на крайните цени.

Вижте още:

Столичният инспекторат и Сдружение „Домоуправителите на София“ започват съвместна работа за ограничаване на замърсяването и повишаване на...