Проектът за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ представлява най-мащабната индустриална инвестиция в България за последния половин век. С очаквано икономическо въздействие от над 64 милиарда евро, инициативата ще гарантира стабилна базова мощност за следващите 60 години. Чрез мащабен трансфер на технологии родният бизнес ще се утвърди като водещ фактор на европейския пазар. Експерти и лидери от индустрията дискутираха бъдещето на сектора по време на панела „Ядрената енергетика и иновациите“ на Green Transition Forum 6.0. Събитието, организирано от Dir.bg в София, събра световни икономисти за обсъждане на енергийната трансформация на Европа. Основен акцент беше поставен върху декарбонизацията и технологичната конкурентоспособност на континента. Дискусията, модерирана от Костадин Сирлещов от „CMS“, включи ключови фигури като Петьо Иванов (АЕЦ Козлодуй – Нови мощности) и Иван Пиронков (Westinghouse). Участие взеха също представители на Hyundai E&C, Булатом, и водещи фигури от Европейската комисия. Разговорът се фокусира върху интеграцията на местния бизнес в глобалните технологични вериги.
Изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ Петьо Иванов дефинира проекта като „мост за трансфер на ноу-хау“ към българската икономика. Около 9 милиарда евро ще бъдат вложени по време на строителството, а останалите 55 милиарда евро са прогнозирани за оперативния период. Българските инженерингови компании вече притежават необходимия капацитет, натрупан от модернизацията на досегашните мощности.
Иван Пиронков от Westinghouse подчерта, че локализацията на дейностите в България е стратегически ангажимент, а не просто опция. Вече започна квалификацията на местни компании, които ще произвеждат модулни компоненти и системи за управление за технологията AP1000. Тези партньорства ще служат за основа на екосистема, подкрепяща бъдещи проекти в цяла Европа.
Ким Де-сунг от Hyundai E&C потвърди готовността на компанията за ефективно изпълнение на мегапроекта, базирана на 55-годишен опит. Идентифицирани са над 120 местни фирми с потенциал за участие във веригата на доставки. Целта е дългосрочно засилване на конкурентоспособността на българската индустрия чрез високи стандарти за качество.
Председателят на „Булатом“ Богомил Манчев напомни, че стабилните базови мощности са задължително условие за развитието на ВЕИ сектора. Без атома балансирането на мрежата след 2052 г. би било сериозно предизвикателство за бъдещите поколения. Стартирането на процесите сега е критично за дългосрочната енергийна сигурност.
Втората част на форума разгледа потенциала на ядрения синтез като източник на абсолютно чиста енергия до 2030-те години. Джоана Дрейк от ЕК подчерта стратегическото значение на проекта „Moonshot“ за конкурентоспособността на Европа. Целта е научните изследвания, финансирани чрез „Евратом“, да прераснат в реални търговски електроцентрали.
Гюнтер Крафт от „Focused Energy“ даде пример с трансформацията на стари ядрени обекти в модерни индустриални хъбове. Той призова за мащабиране на лазерните технологии и създаване на специфична регулаторна рамка за синтеза. Според него синтезът не трябва да се третира по същия начин като традиционното ядрено делене.
Олга Бакърджиева от Fusion Industry Association предупреди, че Европа изостава в глобалната надпревара, където доминират САЩ. Частният сектор вече е инвестирал близо 10 милиарда евро в технологии за синтез в световен мащаб. Необходими са спешни публично-частни партньорства, за да не загуби Старият континент състезанието за чиста базова енергия.
Ядреният синтез предлага безопасно производство без риск от разтопяване и без натрупване на дълготрайни радиоактивни отпадъци. Бакърджиева призова европейските институции да преминат от теоретични изследвания към реално индустриално внедряване. Това е единственият начин за постигане на енергиен суверенитет и технологично лидерство.
